Достойните 11 на българския футбол: Защита


В поредица от четири статии ще прочетете за играчи, които са добре известни за родните фенове, но и такива, които нямат огромен медиен интерес. Селекцията  ми предлага интересни футболисти, които според мен биха носили националната фланелка така, както би трябвало – с чест!

Думите на великия мениджър Сър Алекс Фъргюсън, че „атаката печели мачове, а защитата трофеи“са неоспорим факт. Дефанзивната част на всеки отбор е звеното, което може да спаси отбора в трудни ситуации, дори нападението да играе ужасно. Поне до точка ще се стигне, което все пак е малко или много утеха.

В единадесеторката, която с всяка статия доизграждам, ще се старая да представя защита, която да бъде балансирана,  и по възможност бърза. Говорейки за скорост, впечатление ми направи едно момче, изградено от две великолепни школи – ловешката и благоевградската. Вече на 25г., прословут с интересния си прякор „черната пантера“, сякаш идващ от джунглата, с голяма амбиция и скорост е роденият в Пловдив Георги Пашов. При всички случаи ще изненадам хората, които не следят много родното първенство, но тези, които гледат зорко А група, могат да потвърдят, че десният защитник притежава великолепен дрибъл и много често надиграва опонента си. Един от малкото бекове, които не само покриват дадената като задача зона, но и подпомагат защитата в центъра на игралното поле.

Редом до Пашов отново ще поставя играч с името Георги. Този път фамилията му е… Терзиев!  Може да се похвали вече с пет участия за „лъвовете“, но не това е най-важното. Носещият 55-ти номер на гърба си защитник на Лудогорец има в актива си изравнителен гол в Шампионската лига срещу Ливърпул. Играта с глава и прекрасният отскок го включват в селекцията ми, а и игровият опит, който натрупа с разградските „орли“,  би му помогнал да отсее напрежението в решителни ситуации.

Ляв бек в своеобразния ми отбор ще бъде първият играч, който не играе в родното първенство. Състезателят, когото визирам, е бившият футболист на Левски Живко Миланов. Въпреки че е вече на 31г., понастоящем футболистът на Апоел, той  притежава най-добрите параметри, изисквани за футболист на неговата позиция. За двата сезона, в които се подвизаваше в руския Том, левият защитник значително е подобрил физическите си качества. Много пъти в краткия си престой в А група Миланов се включваше добре и в атака. Длъжен съм да спомена, че по презумпция играе като десен бек, но поради липсата на много качествен ляв защитник, прецених, че опитният футболист би се справил еднакво добре и на двете позиции.

Последният играч, който ще обявя във втората от общо четири статии, е имащият над 150 мача за Берое Иво Иванов. Да, той стана известен с куриозния си гол с екипа на Левски в Лига Европа срещу Лил, но не трябва да се правят кардинални решения за един футболист от представянето му в определена среща. Висок е, което го прави типичен централен защитник, но е и много трудолюбив. Под наставленията на Петър Хубчев играчът подобри качествено играта си, а и вече спря да участва в агресивни схватки по време на игровия процес.

Гаранция за тази защита не мога да дам, но с оглед на настоящата, която не се представя подобаващо, е по-добра. Доста при това.

Очаквайте следващата сряда (27 януари) третата част от поредицата „Достойните 11 на българския футбол“.                    

Автор: Калоян Кюркчиев

Коментари