В скоро време ще можем да проверяваме дали кръчмата, където сме избрали да ходим е била проверявана от санитарните инспектори и какви са резултатите на инспекцията. Това стана ясно днес по време на пресконференция за Световния ден на прехраната.
По време на събитието консултантът д-р Христо Христозов коментира проблемите с контрола на храните у нас и по-точно липсата на достатъчно прозрачност. „В Украйна със съдействието на ЕС е създаден сайт, където в реално време всеки потребител може да провери дали заведението, което иска да посети или производителят, чийто продукти ще купува са били проверявани от санитарните власти и какви са резултатите от инспекциите. У нас има подобен регистър на биопроизводителите и за сортовите семена, но
те са много малък сегмент от производителите
в България“, поясни експертът.
На въпрос на „Монитор“ има ли възможност подобен интернет портал да има и в България зам.-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов отговори: „Ще го има. Ако това е искането на обществото не е проблем да се направи“.
Относно схемите за изхранване на децата Иванов се похвали и че земеделското ведомство е разработило национална стратегия за прилагане на схемата за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и детски продукти в детските градини и училищата до 2022-2023 г. „В схемата за училищен плод и училищно мляко са включени 3400 учебни заведения и повече от 470 хил. деца. Това е една инвестиция, която в бъдеще може да помогне за намаляването на разходи за здравеопазване“, каза още зам.-министърът. Той отчете, че за учебната 2018-2019 бюджетът на схемите е над 15 813 000 лв., от които са изплатени близо 11 млн. лв. Към настоящия момент новите подадени заявления за одобрение по схемата училищен плод и училищно мляко са 115, а
общият брой на учебните заведения е 2592.
Николай Генов от Движение „Хранкооп“ смята, че у нас има голямо търсене на чисти храни, приготвени според българските традиции и най-често от тях се интересуват високообразованите хора. По думите му, за това децата от най-ранна възраст трябва да се възпитават да предпочитат родните храни.
Живка Георгиева от фондация „Българска месна традиция“ алармира за нарастващия дефицит на майстори за обработка на месо у нас. По думите след няколко години в България няма да има кой да транжира месо и да не може то да се предлага в свеж вид на пазара. Според направени анкети сред производители в момента възрастта на майсторите-транжори на месо у нас е от 57 до 67 години.
Зам.-министърът Янко Иванов каза още, че в близко време ще се наложи да се разработят санитарно-хигиенни норми за вноса на неизвестни храни, като напр. от насекоми и други растителни и животински видове, които са широко разпространени в страните от Източна Азия.
По думите му, подобни норми
ще се въвеждат и за всички нови храни,
засега непознати в нашите кулинарни традиции, които, така или иначе, под формата на брашна и в друг вид ще започнат на навлизат и на пазара в България. „Не бива да си затваряме очите и трябва да бъдем подготвени и да имаме санитарно-хигиенни норми за всеки един продукт, как е бил добит и при какви условия е бил приготвен“, подчерта той.
Иванов коментира и новия закон за храните, който трябва да влезе в парламента до края на годината. „В него ще има текстове, които могат да облекчат фирмите решили да даряват храни“, поясни зам.-министърът. Според него така ще се стимулира хранителното банкиране и ще се оползотворяват храни в срок на годност, които не са били продадени. На въпрос на „Монитор“ дали ще бъде премахнато маркирането и на най-малките опаковки продукти, Иванов поясни, че
тепърва трябва предложените текстове ще се съгласуват с финансовото
министерство, за да не тръгнат да се правят шмекерии. „Важното е да скъсим веригата по пътя на храната, за да може тя да се използва и да се гарантира качеството и безопасността й за получателите“, добави той.
