За връзката между освобождаването на Джок Полфрийман и избора на главен прокурор


Предсрочното освобождаване на убиеца на студента Андрей Монов от председателя на Съюза на съдиите в България е позор и тема №1. Тя измести изявлението на адвокатурата срещу Иван Гешев, дори протестите. Но е свързана с тях и е крайно време да го кажем какви хора протестират срещу Гешев. 

Предсрочното освобождаване точно на този престъпник е синтез и есенцията на това, което представляват тези „кръгове“. Всички те – партии, НПО-та, Български хелзинкски комитет, адвокати, медии – всички те одобряват личността на Полфрийман, работили са с него и за него. Беше включван в работни групи от Христо Иванов като министър за промяна в законодателството за лишаване от свобода, беше номиниран за „Човек на годината“, беше обслужван от медии и адвокати и представян в позитивна светлина години наред. Всички те тържествуват сега и се крият зад закона.

 Всеки има право да е объркан в социалната си интелигентност и да бъде циничен, но тези хора искат не просто да освободят предсрочно убиеца Джок от Австралия, те искат да управляват съдебната система от години. И тук е връзката с протестите срещу номинацията на Иван Гешев. Те не протестират срещу Гешев, а срещу всеки, който не е от техния кръг и не изповядва техните ценности. Това е битката – битка, която се води от години срещу Висшия съдебен съвет, срещу прокуратура и съдии, които не членуват в Съюза на съдиите, битка срещу всички. Лесно проследима в годините назад. Преувеличавам ли? Не – дори в интервюто си по бТВ Калпакчиев отдели повече време да напада Иван Гешев, отколкото да обясни пред почернените роднини защо така се е изгаврил с паметта на сина им.

 Адвокатурата също се включи в играта против 

Адвокатурата преди дни се включи в играта против Иван Гешев и също се обяви срещу номинирания кандидат и призова за прекратяване на процедурата или не подкрепа от ВСС. Същата адвокатура, която лобираше за съкратеното съдебно следствие и която се обяви против тежки наказания за пияни и дрогирани шофьори. Която и сега ще ни обяснява как съкратеното следствие вероятно трябва да остане, за да е бърз процесът, нищо че убийци и насилници излизат от затвора с намалени присъди и бродят сред нас.

 Съпротивата срещу Иван Гешев отблизо 

Гешев е представян от определени медии, говорители и „кръгове“ като милиционер, посредствен магистрат, който за една нощ се е събудил кандидат за главен прокурор. Оказа се обаче, че това е магистрат с подкрепа в гилдията, със стотици осъдени по негови обвинителни актове, с експертиза и качества – за това свидетелстват докладите на комисиите към ВСС. Магистрат, който може да комуникира и с научната и експертна общност, с полицията, с другите магистрати – отборен играч. Това напряга конкретна политическа и бизнес общност. Проблемът на тези „кръгове“, които също припознаха протеста и стоят зад него, може да  е, че сякаш си представяха как диктуват правилата, подреждат свой състав на ВСС, как посочват конкретни магистрати за висши длъжности, а това не се случи. И от там идва неприемането на всеки друг, който не е посочен от тях. 

Протестите 

Протестите срещу номинацията на Иван Гешев поставят политически искания – за промяна в процедурата, за номинация от неправителствен сектор и прочие. Тоест, политици, които не са в парламента, се опитват чрез улицата да пренапишат правилата. Всеки има право да изрази подкрепа или недоволство. Но ние наблюдаваме политически протест, зад който са подредени конкретни политически формации и медийни „кръгове“. Протестът, на всичкото отгоре, не е изцяло хомогенен. Част от организаторите целят ескалация и преобразуване на протеста, за да съберат политическа подкрепа за своите формации,  но друга част си представя класическа ескалация на напрежение и бунт, насочен и към правителството. Към протеста се прилепи и криминален контингент – беше въпрос на време криминалният контингент да припознае кауза и политици, които се обявяват срещу прокуратурата и срещу конкретни магистрати. Сега ни се натрапва абсурден избор – между улицата, калпакчиевците и между институциите, становищата на професори, съсловни организации, прокурори. И ако подкрепим институциите и професорите, всички сме от лошите. Но как да се довериш на улицата, на нейния глас, при положение, че водачите й нямат лидерски качества да променят системата, да дадат нещо по-добро? А и система не се променя с протести след работно време и разходки из София, а с работа. Не би следвало неправителствени организации, с неясно или пък с чуждестранно финансиране, да имат право да издигат кандидатури за главен прокурор. Не може институциите да бъдат изпразвани от доверие и съдържание за сметка на неправителствения сектор. Това е чист популизъм и неискрено заиграване. Какъв неправителствен сектор ще го номинира? Той е номиниран от цялата колегия, от цялата професионална общност и някой не вярва в качествата му, а ще повярва на неправителствения сектор. Това не е сериозно. Целта на протеста Вероятно целта на протеста е кандидатурата на Гешев да бъде оттеглена или да не бъде гласувана във ВСС с мнозинство, включително да не бъде подписан указ от президента. Първото не е възможно по правилата – няма предвидено оттегляне и всеки подобен ход би означавал груба политическа намеса в една чиста до този момент процедура. Протестиращите тук залагат капан и искат да хванат Борисов и други едри политици в него. Искат някой без да има право да се намеси, за да осуети избора, но и за да докажат, че той се меси, където няма право. А относно гласуването – то предстои, прокурорската колегия е от 11 членове, за избор са нужни 17 гласа. Там са насочени другите усилия на протеста – да посочат с пръст членовете на ВСС и да им обяснят, че нямат право да харесат концепцията на кандидата, нямат право да го подкрепят, защото ако го подкрепят, ще са от лошите. Същото се отнася и за президента. Толкова е прозаична тази игра. 

И в края, но първо по важност – няколко разяснения за процедурата по номинация и избор на главен прокурор 

Процедурата за номиниране и избор на нов главен прокурор е експертна процедура в голяма степен и сега тя следва своята естествена последователност, така като е по приетите правила, съобразно Конституцията и Закона за съдебната власт. Тези правила са нови и са следствие на провежданата реформа в правосъдието, те са одобрени oт Европейската комисия и са част от отбелязания напредък за страната ни. Процедурата се провежда и от изцяло нов състав на Висшия съдебен съвет и не страда от пороци. Докладите на двете комисии към ВСС са положителни и това е нормално при такава единна номинация от цялата колегия. Още повече, че това беше номинация, която отговори на поставените очаквания след срещите при държавния глава, отговори и на докладите на неправителствените организации. Тогава се заговори отново за прокурор от кариерата, който да оглави прокуратурата и именно такъв бе посочен. Така че, след номинацията и представянето на концепция, сегашните доклади, предстои доклад на колегията, изслушване на номинирания и гласуване от  Пленума на ВСС, а също и указ от президента – един сложен фактически състав между различни органи. И няма предначертаност, няма „назначен главен прокурор“, каквото внушение се натрапва. Има неприемане на всеки, който не е от „кръга на умните и красивите“. Битката на калпакчиевците не е срещу Гешев, те искат съдебната система по свой образ и подобие.

 Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава „Съдебна власт“. Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментари