Как протестърът Калин Калпакчиев ще ходи отсега нататък по улиците


Г-н Монов, в петък в системата на Софийския апелативен съд бяха публикувани мотивите на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Запознахте ли се с тях?

 Бегло. Но нека сега не говоря аз, а да дадем трибуна на магистратите. Те да кажат защо го правят преди Деня на Независимостта? За да покажат колко са зависими от други хора и фактори. Защо, след като затворническата администрация казва, че той не се е поправил, те приемат, че се е поправил на основание характеристика, дадена му от Българския хелзинкски комитет (БХК). Виждате ли какъв удар по държавността е това? 

Полфрийман беше номиниран и за човек на годината в класацията на БХК през 2015 г. 

Да. Въобще заместиха институциите на държавата с Българския хелзинкски комитет. Ако и сега не разбираме какво се случва, не знам. Аз съм на 61 години. Да кажем, че три четвърти от живота ми е минал, но какво казваме на децата си с това решение? Казваме им: няма я държавата. Тя не ви защитава, или я променяйте, или бягайте. 

Джок Полфрийман изплати ли нещо от присъденото ви обезщетение? 

Той нищо не е изплатил. А това, което съдът в Страсбург му присъди по делото, което заведе срещу България, беше присъдено от български съд да не отиде при него, а при нас като обезщетение. То е един процент от цялото обезщетение. Той нарочно не искаше да взема възнаграждение в затвора, за да не плаща. 

Това е хитър и нагъл ход. 

Но е толкова глупав, че да не си поднови документите. (Оказа се, че паспортът на Джок Полфрийман е изтекъл – б.р. ). Сега ще стои на българска територия, а ако беше умен, вече щеше да е извън България. Въпреки че страната ни пак няма никаква възможност да го задържи тук, поне да плати обезщетението, тоест това, което българският съд е присъдил преди 8 години. Сега ние ще трябва да даваме пари, ако искаме, да го съдим и да получим поне част от обезщетението. А как си представяте да търся пари от кръвта на сина ми. Но този път те минаха границите. От утре ми е много интересно как Калпакчиев ще ходи по софийските улици. Аз ще ходя спокойно. Много хора ме срещат и казват, че ме подкрепят. Дори такива, които преди 6 години, когато бях народен представител, протестираха срещу мен, ме поздравяват, стискат ми ръката и казват, че стоят зад мен. Хайде да видим обаче как протестърът Калпакчиев ще ходи по улиците. И пак ние ще трябва да му плащаме охраната, защото сега той ще се разреве като ощипана мома, че е заплашван. Нека само да премине по бул. „Витоша“ от Съдебната палата до ул. „Солунска“ и да види и чуе какво мислят хората за неговото решение. 

Защо според вас съдия Калпакчиев и останалите членове на състава не излязат и публично пред хората да обяснят защо са взели това решение, което предизвика всеобщо недоволство? Какво очаквате от него? 

Той е недостоен по личностна структура – за него родината не е ценност. Той още говори на старозагорски диалект. Калпакчиев е съдия от Софийския апелативен съд, решава хиляди съдби, а ето сега научавам, че е върнал и делото за убийството на едно 5-годишно дете. В неговата личностна структура отсъстват висши ценности като родина. Ти, като нямаш понятие за родина, как ще имаш понятие за лична чест. 

Лошото е, че вече нищо не може да се направи. 

Напротив, може да се направи много, като засвидетелстваме обичта си към него, като ходи по улиците. Но да не забряваме и другата съдийка – Весислава Иванова, получила приза за Човек на годината от БХК. Сега трябва да реагираме, защото утре всеки от нас може да бъде съден от този „независим“ съдебен състав. Тези хора нямат място в съдебната система, те могат да бъдат прекрасни адвокати на дявола, каквито са всъщност. 

*Ани Михова, в-к „24 часа“

Коментари