Борис Бояджиев никога не е отричал, че е е заграбил много български предприятия по линия на масовата приватизация, както и Банев не е отричал това обстоятелство, факт. Масовата приватизация с бонови книжки започна на 08.01.1995г. и днес се навършват 24 години от т.н. масов грабеж и погрома на България. Главните герои естествено са Борис Бояджиев и Николай Банев. Имуществото заграбено от тях, днес е разпродадено и претопено през симулативни фалити, като всички активи и парите предприятията са достигнали не акционерите, а са при самите приватизотори, който се наричат бизнесмени. Така Борис Бояджиев и Николай Банев днес се наричат бизнесмени и говорят за морал и ценности!!!
Днес никой от нас не получи отговора на въпросите как Борис Бояджиев и Николай Банев получиха българската икономика като подарък по линия на масовата приватизация. Как така всички акционери, бяха измамени да си дадат боновите книжки на фондовете АКБ и „Св.Никола“ и днес собственици на активите са двама човека Николай Баневи Борис Бояджиев?! Как така Банев и Бояджиев фалираха близо 200 предприятия и стотици хиляди хора работещи там , днес са на улицата, а младите, техните деца и внуци си търсят работа в чужбина?! Днес Банев и Бояджиев са демократи, хора с морал и много пари!? Те ходят на протести пред Съдебната палата в София и се борят срещу Правителството, срещу Главния прокурор, за съдебна реформа, те искат да ръководят държавата, Банев иска дори да е президент!? На протестите са редом с Радан Кънев и Христо Иванов.
А адвокатът Кънев по много странен начин винаги гравитира около Борис Бояджиев и Николай Банев, защо ли?!
Ето и първата сага…
През 1997г. Борис Бояджиев от Асеновград, вече е изпълнителен директор на Национален Приватизационен Фонд „Свети Никола „(ПФ „Св. Никола“), а зам.-председател на надзорния съвет на фонда е и директор на „Елма“АД -инж. Пенчо Адърски.
Целта на Борис Бояджиев била приватизацията на „Елма“ АД. Започват кампания от 1995/96г. по набиране на лица, които да участват в приватизацията на „Елма“АД чрез ПФ „Св. Никола“. С това се заемат директора на „Елма“ инж. Пенчо Адърски, Нанчо Неофитов, Сашка Яшева и др. служители на Елма-АД и успяват да убедят значителна част от работниците и служителите на завода в каузата си, в която вероятно и те са били заблудени от Бояджиев. Така Бояджиев успява да събере 3,84% от портфейла нужен му да превземе „Елма“АД, Банев с ПФ АКБ успява да го победи със своите 34%. Така Борис Бояджиев започва да върти номера на събранието на 04.05.1997г. като саботира провеждането му с твърдението, че не било редовно, тъй като не бил се запознал с дневния ред. В хода на събранието подкрепя Банев в решенията му, но след като поисква да влезе в надзорния съвет на завода и Николай Банев го отрязва, Борис Бояджиев, Пенчо Адърски и антуража им (както и от „Св. Никола“), напускат демонстративно събранието, за да осуетят смяната на ръководството и влиянието на Борис Бояджиев, който е видял как губи възможността да приватизира „Елма“АД.
Прави впечатление обаче, че съществен момент в доклада бил поставения въпрос за случка, в която се говори за периода 1995-1996г. през който от „Елма“АД били изнесени електромотори за 1 500 000 ДМ (Германски марки) ,които към съответната дата били толкова лева. Тези Електромотори били изнесени в посока фирма Елма Розин. Притеснителното обаче е, че въпреки неплащането на моторите, Елма продължавала да изнася без да търси сметка къде са парите! Приватизацията стартира от 08.01.1995г. и тогава е бил създаден Първи Приватизационен Фонд (Борис Бояджиев), а Борис Бояджиев както знаем освен доносническите си способности като сътрудник на ДС, друго няма. Както знаем е бедно момче от Асеновград, баща му от Шумен, а майка му от Севлиевско. Така, че Бояджиев се е нуждаел спешно от пари и явно ги е намерил точно в лицето на Елма-АД по схемата подобна на друг обир с който е свързан, този на Алфабнак през 2011г. но тук сумата не е 1,5 млн. лв, а цели 21 млн. лв.
След като е изхвърлен от Елма-АД, Борис Бояджиев се задоволява с „Димо Дичев“,който приватизира с боновите книжки на работниците и служителите на Елма-АД, Троян. Така през 1997г. Бояджиев вече има леярната „Димо Дичев“ в Харманли, която през 1998г. прекръства на „Елпром Харманли“.Така в Харманли се появява Елпром Харманли като в стремежа си за наваксване, той събаря и паметника на Димо Дичев пред завода, за да няма помен от старото име. Така започва плана как да се докопа отново до „Елма“.
Това изглежда по някакъв начин отдалечено във времето, но е много показателно и дава отговори на много въпроси, като защо Николай Банев и Борис Бояджиев са бащите не само на масовата приватизация, а и на умишления фалит на Елма-АД?!