Целта на Борис Бояджиев  била приватизацията на „Елма“ АД. Започват кампания от 1995/96г. по набиране на лица, които да участват в приватизацията на „Елма“АД чрез ПФ „Св. Никола“. С това се заемат директора на „Елма“ инж. Пенчо Адърски, Нанчо Неофитов, Сашка Яшева и др. служители на Елма-АД и успяват да убедят значителна част от работниците и служителите на завода в каузата си, в която вероятно и те са били заблудени от Бояджиев. Така Бояджиев успява да събере 3,84% от портфейла нужен му да превземе „Елма“АД, Банев с ПФ АКБ успява да го победи със своите 34%.  Така Борис Бояджиев започва да върти номера на събранието на 04.05.1997г. като саботира провеждането му с твърдението, че не било редовно, тъй като не бил се запознал с дневния ред. В хода на събранието подкрепя Банев в решенията му, но след като поисква да влезе в надзорния съвет на завода и Николай Банев го отрязва, Борис Бояджиев, Пенчо Адърски и антуража им (както и от „Св. Никола“), напускат демонстративно събранието, за да осуетят смяната на ръководството и влиянието на Борис Бояджиев, който е видял как губи възможността да приватизира „Елма“АД.
Прави впечатление обаче, че съществен момент в доклада бил поставения въпрос за случка, в която се говори за периода 1995-1996г. през който от „Елма“АД били изнесени електромотори за 1 500 000 ДМ (Германски марки) ,които към съответната дата били толкова лева. Тези Електромотори били изнесени в посока фирма Елма Розин. Притеснителното обаче е, че въпреки неплащането на моторите, Елма продължавала да изнася без да търси сметка къде са парите! Приватизацията стартира от 08.01.1995г. и тогава е бил създаден Първи Приватизационен  Фонд (Борис Бояджиев), а Борис Бояджиев както знаем освен доносническите си способности като сътрудник на ДС, друго няма. Както знаем е бедно момче от Асеновград, баща му от Шумен, а майка му от Севлиевско. Така, че Бояджиев се е нуждаел спешно от пари и явно ги е намерил точно в лицето на Елма-АД по схемата подобна на друг обир с който е свързан, този на Алфабнак през 2011г. но тук сумата не е 1,5 млн. лв, а цели 21 млн. лв.
След като е изхвърлен от Елма-АД, Борис Бояджиев се задоволява с „Димо Дичев“,който приватизира с боновите книжки на работниците и служителите на Елма-АД, Троян. Така през 1997г. Бояджиев вече има леярната „Димо Дичев“ в Харманли, която през 1998г. прекръства на „Елпром Харманли“.Така в Харманли се появява Елпром Харманли като в стремежа си за наваксване, той събаря и паметника на Димо Дичев пред завода, за да няма помен от старото име. Така започва плана как да се докопа отново до „Елма“.
Това изглежда по някакъв начин отдалечено във времето, но е много показателно и дава отговори на много въпроси, като защо Николай Банев и Борис Бояджиев са бащите не само на масовата приватизация, а и на умишления фалит на Елма-АД?! 

тема с продължение…