Върховният административен съд (ВАС) ще решава дали да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ, което да отвори вратите към въвеждането на изцяло нов механизъм за заплащане на адвокатите, които я реализират. Това става ясно от публикувано в „Държавен вестник“ обявление на съда, от което се разбира, че там е постъпило оспорване на наредбата от Адвокатската колегия–Кюстендил, представлявана от адв. Емил Димитров Велинов – председател на колегията, и съвета на колегията.
Делото пред ВАС е насрочено за 17 март.
А в самата си жалба до съда (виж пълния текст на жалбата в прикачения файл) от Колегията настояват, че: „изпълнителната власт в лицето на МС не може, т.е. няма властта да определя условия, ред, че и „принципи“ на заплащане на адвокатски възнаграждения, т.е. така както е „регламентирал“ заплащането на правната помощ от държавата МС с глави втора, трета и четвърта от обжалваната Наредба за заплащане на правната помощ“.
„Нещо повече, във вр. с чл. 19, ал. 1 от Конституцията адвокатурата, и в частност адвокатската дейност, формират част от БВП на България. В този смисъл и във вр. с принципа за изключителност по чл. 2, ал. 1 от ЗА е недопустимо при действаща пазарна икономика с нейните обществено-икономически отношения – органът по глава пета от основния закон да определя въобще цени на стоки и услуги на свободния пазар, камо ли цени на адвокатски услуги на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура по Конституция!“, пишат от Адвокатска колегия-Кюстендил.
„Делегацията по чл. 37, ал.1 от ЗПП може само да задава регламента за заплащането от държавата на правната помощ посредством национален рамков договор за правна помощ (с ВАдвС) и колегиални договори за правна помощ (с АК), сключвани за бюджетна, финансова и календарна година – рамкиращи и договарящи стойността на правната помощ по колегии (ЮЛ). Облигационните правоотношения по заплащането на правната помощ от държавата следва да бъдат оформени между от една страна – легитимните и представителни органи на адвокатурата, а от друга – легитимираният разпоредител с бюджетни кредити/средства в изпълнителната власт, провеждащ държавната политика в областта на правната помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗПП“, пишат още адвокатите.
В жалбата си до ВАС от Колегията пишат още и: „Незаконосъобразното и дискриминационното оценъчно определяне от НВПП (еднолично, самоволно и недопустимо) на адвокатски хонорари (възнаграждения незнайно защо наречени служебни – понеже адвокатът не е нечий служител, а свободен професионалист) е причината за правилно схванатата от министъра на правосъдието демотивация на наречените от него служебни защитници, при осъществяваната от тях дейност“.