Ово е стандарт: Сръбски БОЕЦ на повикване
Сещате ли се за оня стар лаф, дето сърбинът казал като видял голо момиче да пада от небостъргач в Ню Йорк – „Ово е стандарт, е… и хвърляш“… Нещо такова представляват и напъните на олигархичните кръгове у нас в последно време, да се опитат да превърнат едно провинциално НПО, което обича да се снима с подсъдими, банкери в едва ли не гражданска съвест и морален стожер на обществото.
Накратко историята звучи просто – до преди десетина години различните сенчести кръгове у нас си живееха кротко и щастливо, крадейки обществените пари и трупайки огромно богатство на гърба на държавата и гражданите. Изведнъж обаче блатото започва да се разтриса от непредвидена турболенция – младият политик Делян Пеевски, който няма желание да участва в схеми и афери, а напротив – да промени тая воняща тиня в работеща демокрация. Доколкото може, разбира се – със законопроекти срещу олигарсите и чрез разкриване на истината през медиите, които са част от издаваната от него група „Телеграф медиа“. А от седмица Пеевски е кандидат и за евродепутат със съвсем реални шансове да бъде избран за този пост.
И какво правят олигарсите? Обединяват се. Решават, че заедно (използвайки пионките си) ще успеят да очернят младия политик и да запушат устатата му. Затова през годините бяха нароени десетки кухи НПО-та, които съществуват само, за да клеветят депутата и да му градят имидж на обществен звяр – като „Протестна мрежа“, а сега и „БОЕЦ“. И на принципа „Ово е стандарт“ олигарсите ползват съответната организация, а след това я захвърлят – като ненужна снимка на граждански БОрЕЦ с ухилен укриващ се зад граница мустакат банкер.
Но, те хората са го казали – който плаща, той поръчва музиката. А веднъж хванал се да свириш за пари, изпълняваш прищявките на клиента. Пращаш писма с измислици, прегръщаш се публично с други съмнителни лица, лъжеш, мажеш и чакаш момента да си вземеш заработено и да те захвърлят като поредния ненужен и употребен парцал.
Не са един или двама, минали по тази пътека. Ето, след като изкараха един дълъг период в сянка, днес на сцената отново изпълзяват както неуспели НПО-та, така и неуспели политици – все продукт на една и съща политлаборатория. Няма знаение дали се казваш Христо, Радан или Атанас – рано или късно ставаш ненужен на олигархичната машина и за да се добереш до някой тих пост на Запад трябва доста да се потрудиш. Хващаш чантата с лъжите и започваш да изпълзяваш я в някой друг ТВ ефир, окупиран от владетеля на мейнстрийма – подсъдимия олигарх Иво Прокопиев, я в някоя задгранична статия, поръчана от някой хотел в Белград. И докато поръчителя засуква мустак и брои пачките със задигнати от КТБ милиарди, марионетките му се потят на сцената, за да се доберат и те до някой залък от плячката.
И лаят по Пеевски по поръчка. Измислят лъжи, които после сами ретранслират, за да стигнат до шизофренния момент сами да се цитират след това. Защото врагът трябва да бъде сломен – без значение от средствата. В противен случай олигарсите могат да лъснат по бели гащи пред обществото, да бъдат вкарани зад решетките (където им е мястото), а марионетките им да останат на улицата в очакване на следващия господар с дебело портмоне.