Костов наля допълнително масло в нагорещения тиган на обществените страсти с книгата си „Свидетелствата на прехода”.
В деня на премиерата, той първо се появи в телевизионния ефир, за да припомни успехите на собственото си управление. Но не пропусна случая, за да намигне на президента с „демокрацията е в упадък”, да спаси Нинова за „Техноимпекс” с „не я познавам” и „питайте Валентин Василев”, да клъвне Борисов с „ние сме в регрес” и да посочи основния си враг – Доган. Призна дори 3 свои грешки – неуспешната декомунизация, въвеждането на валутния борд и предателството срещу братския сръбски народ. По-късно пък събра овации в препълнената зала на Военния клуб с призива: „Демокрацията има нужда от защитници, направете го заради децата и внуците ни”. А след това, часове наред даваше автографи на екзалтираните си фенове, които го гледаха като новия стар месия. Може би и защото луксозното издание от над 400 страници се раздаваше безплатно на премиерата – подарък от фондация…
Трогателната сбирка върна усмивката на Командира, но в същото време даде емоционален старт на предизборната кампания на градската десница.
Радан Кънев и ко. имат спешна спешна нужда от рамото на покровителя си
Защото последните прогнози са доста отчайващи. 2,9 процента са далеч от изборната летва и по-надолу дори от очаквания резултат на Веселин Марешки. Макар Костов с драматичен тон да се оплака, че е уморен от творческия път към тъмното минало и няма сили да се върне в настоящето, внушенията, които остави бяха ясни: подкрепете моите хора: Радан Кънев и Стефан Тафров. Особено втория. Защото за разлика от Радан, който от любим ученик бързо се превърна в разочароващ експеримент, бившият посланик в Лондон винаги е бил верен и послушен за командите на благодетеля си. Неслучайно именно дипломатът бе сред първите, които зададоха въпрос на Командира, само за да помогне на приятелите си. Все пак това е най-самотният и обидчив експремиер на прехода. Затова и появата му има друг смисъл. Нека да поразсъждаваме.
Иска да се върне в политиката? Не пожела да отговори на въпроса от залата. Но вместо него се произнесе конферансието Захари Карабашлиев с театрален глас: „Да не го питаме, приятели, защото никой от нас не иска да чува отрицанието му…”.
Но ако мераците му за политическо бъдеще са неизвестни, то вече е ясно, че претенциите му към миналото на прехода са огромни. С какво от вашето управление искате да ви запомнят, попита Антон Хекимян. Със свидетелствата на прехода, скромно отговори Командира. Като опитен политик Костов знае отлично, че преходът свършва и идва времето за разплата… повече виж ТУК.
