Срещу Пеевски и медиите му: Прокопиев оплете в лъжите си дори Държавния департамент


Подсъдимият разградски олигарх Иво Прокопиев, записал се в историята на Прехода с една от най-криминалните приватизационни сделки – „Каолин“, успя да вкара в манипулациите си дори Държавния департамент на САЩ, пише вестник „Монитор“.

Един от основните му инструменти за дезинформация – пряко свързаното с кръга „Капитал“ НПО АЕЖ-България, е оставило дебели следи в последния доклад на Държавния департамент за опазването на гражданските права по света и у нас за 2018 г. Именно на твърденията на АЕЖ-България се основава медийната част в документа.

Защо американската институции е решила да се довери на асоциация, съставена изцяло от бивши и настоящи кадри на двама подсъдими – Иво Прокопиев и Огнян Донев, както и на също толкова скандалния им партньор Сашо Дончев, остава загадка. Резултатите обаче са налице – асоциацията е използвала случая, за да изкара като пример за натиск призива на изданията от медийната ни група – „Монитор“ и „Телеграф“ към  bTV да се прочисти от журналисти, използващи ефира й за клеветнически кампании.

АЕЖ-България обаче явно е пропуснало да спомене, че самият призив дойде, след като водещият на „120 минути“ Светослав Иванов използва предаването, за да заклейми без какъвто и да било повод, нито факти и доказателства, изданията ни като „бухалки“. Тази очевидна фалшива новина, една от многото, разпространявани срещу нас и издателя на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски от медии и предавания, обслужващи интересите на Прокопиев и сие, липсва като пример в доклада. Още по-абсурдното обаче е, че липсва и друг още по-драстичен пример за агресия срещу наш журналист – удара, нанесен от вече бивш кадър на пресцентъра на МС на кореспондентката ни

в Пловдив Ели Крумова. Случилото се разтърси медийната общност миналата година, бидейки откровен пример за агресия от страна на представител на властта срещу журналист и доведе до бурна реакция, както от нас, така и от не малка част от колегите ни. Виждайки лавината от гневни коментари, от АЕЖ също излязоха с декларация, макар и с няколко дни закъснение, но явно са били обхванати от амнезия за нея при разговорите си, въз основа на които е писана медийната част в доклада на Държавния департамент. Защото тази отявлена проява на агресия също липсва в документа. Резултатът от решението на институцията да използва като източник откровено пристрастна към интересите на подсъдимите олигарси у нас асоциация, е изкривена медийна картина, нямаща нищо общо с реалната.

Защо медиите от издателската група „Телеграф медиа“ сме трън в петата на Прокопиев и пионките му, е въпрос с изключително ясен отговор. От десетилетия ние вадим наяве далаверите – неговите и на ортаците му, с които с години бъркаха в джоба на всички нас – данъкоплатците. Всяко наше разследване е било подкрепено с доказателства и потвърдено, в това число в съда, защото истината е на наша страна. И тъй като това е факт, единственото, което му остава на разградския олигарх, е да прави паралелна, алтернативна реалност, благодарение на фалшиви новини. Въпросът е защо дори сериозни институции като Държавния департамент се оставят да бъдат оплетени от тази манипулативна мрежа, доверявайки се на твърденията на очевидно пристрастни към интересите на олигарсите у нас НПО-та.

А иначе, медиите, свързани с кръга „Капитал“ и останалите задкулисни играчи, използващи изданията у нас като щит за престъпленията си, никога не са имали скрупули да забъркат в манипулациите си чужди институции. Така преди месеци „Фрогнюз“ вкара във фейковете си срещу Пеевски дори държавния секретар на САЩ Майк Помпео, а преди това – и американски сенатор, от чийто кабинет се наложи да опровергават финансираното от банкера-беглец Цветан Василев интернет издание. Сега „Фрогнюз“ бяха и първите, използвали доклада на Държавния департамент, за да направят поредната си атака срещу Пеевски, както и изданията от „Телеграф медиа“ (виж тук).

И ако все още някой се чуди по какъв начин подсъдимите издатели използват финансираните от тях интернет сайтове, то ето нагледен пример – делото  EVN и начина, по който „Дневник“ и „Капитал“ извъртат фактите, лъсващи наяве при него (виж тук)

Коментари