В мотивите на законопроекта е записано, че те се налагат заради необходимостта от подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане, както и по-голяма социална справедливост при предоставяне на семейни помощи.
Законодателят дава възможност, ако непълнолетният родител продължи да посещава редовно училище, да има право на еднократна помощ в размер, съответстващ на размера на прекратената помощ.
Еднократните помощи обаче ще бъдат връщани в случай, че до навършване на 2-годишна възраст на детето, то бъде настанено за отглеждане извън семейството, поради виновно поведение на родителя или лицето, което го отглежда. Също така помощите при раждане на първо, второ и трето дете ще са с по-висок размер от сумата за четвърто и следващо.
Родителите, които не полагат грижи за децата си, не използват помощите по предназначение или не оказват съдействие при прилагане на мерки за закрила по смисъла на Закона за закрила на детето, пък ще получават помощи в натура.
Рестрикции са въведени и при изплащането на еднократната помощ на майките-студентки, която е в размер на 2880 лева. Тя ще изплаща на две равни части, като майките трябва да са записани редовна форма на обучение към датата на раждане на детето, да не са осигурени и да не получават обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.
„Разпоредбата за майките студентки трябва да се прилага преди новата академична година, а останалите текстове ще бъдат предвидени в закона за държавния бюджет за 2016 г.„, обясни вицепремиерът Ивайло Калфин.
Още през януари той обяви, че съществува лоша практика майките да се записват един семестър, да вземат помощта и повече „да не стъпят в университета„.
Предлага се и санкция – лишаване от месечни помощи на лицата, които недобросъвестно са ги получили, но за срок, не по-дълъг от една година.
От БСП настояха за въвеждане на семейното подоходно облагане и обвързване с него на размера на детските пари. Същата теза защитиха и Патриотите, чиито текстове не бяха приети. Те предлагат право на семейни помощи да имат: пълнолетните бременни жени-български граждани; както и пълнолетните бременни жени – чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си у нас.
Вносителите на проект по закона от „Атака“ също искаха право на пари за отглеждане на дете да имат само навършилите пълнолетие с аргумента, че така ще се ограничи явлението „деца раждат деца“, както и ще се попречи на определени групи от обществото да се облагодетелстват от системата за социално подпомагане.
ПГ на БДЦ имаше контрапредложение – всяко българско дете да получава детски добавки, независимо от дохода на родителите, да се стимулира раждаемостта с възприемането на двудетен и тридетен модел като средство за ограничаване на негативните демографски тенденции в страната.
Текстовете обаче не бяха одобрени от пленарната зала.
