Пеевски обвинен и за залеза на медиите на олигархията


Изненадващо Фабриката за фалшиви новини смени рефрена за Делян Пеевски и му приши залеза на издания, сред които и такива, финансирани и издавани от олигархията. „Сега“ и “К-вестник“ щели да спрат да излизат от Нова година, а продажбите на „Капитал” и Прас-прес“ не вървели. Разбира се, виновникът за всичко това е Пеевски.

Този път ролята на глашатай беше поверена на подвизаващия се като политолог и медиен експерт Иво Инджов, придворен на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев и чест автор на изданията му. Той дори му приписа и драмата с фалита на вестник „Стандарт“.

Подгряването на тази фалшива новина тръгна още на 2 декември т.г. Тогава „Бивол“, тясно свързан с кремълската пропаганда, публикува една лъжа, че „Пресгрупа Утро“ (един от съсобствениците на „Стандарт“) била притежание на Пеевски чрез „подставени лица“.

Тя беше препечатана под индиго от Прокопиевия „Дневник“ и от „Клуб Z“ на също подсъдимия фармацевтичен бос Огнян Донев. Тази лъжа Инджов отново повтаря в статията си по позната схема на манипулации, за да затвърди впечатлението сред публиката. Само по себе си твърдението е фейк в най-изчистен вид. Опровергава го елементарна проверка и в българския, и в австрийския регистър, където е регистрирана фирмата майка на „Пресгрупа Утро“. Прокопиев и аверите му олигарси добре знаят това предвид афинитета си към Австрия. Проверката на фактите в този случай е тема табу, тъй като имената на собствениците на пресгрупата фигурират и в двата регистъра, стига някой да иска да направи справка.

Поводът да се използва агонията на един от най-старите вестници в страната граничи с перверзия. Истинските факти са, че частен съдия-изпълнител продава на търг марките на в. „Стандарт“ заради дългове на изданието.

Инджов повтаря и опорката на Прокопиев, че Пеевски имал монопол в разпространението на печатни издания и то било контролирано от фирми, свързани с него. Дори я доразвива, като обяснява как в. „Сега“ щял да спре от Нова година заради проблеми с дистрибуцията.

Да видим на фона на твърденията на Инджов, какво казва например главният редактор на „Сега“ Теодора Пеева пред „Капитал“ само преди седмица за решението „Сега“ да спре да се издава в хартиен вариант: „Искам да подчертая, че това е един от малкото случаи, при които промяната е предложена от екипа на медията….“. Няколко дни по-късно обаче Прокопиевата машина за манипулации решава, че ще потули истината, като пуска в обръщение любимите си пропагандни клевети. „Има много индикации, че при наложилата се система целенасочено се ощетяват вестници като „Сега“, „Капитал“ или хумористичния „Прас-прес“, които са критици на властта и статуквото“, ниже и маже Инджов, като обяснява как предлагането не било отговаряло на читателското търсене.

А истината е, че тези издания явно се купуват твърде малко. Лъжат и рекламодателите си с изкуствени тиражи или с надут трафик в интернет, макар че държат мейнстрийма – факт, разкрит от Прокопиев в стенограмите от полуконспиративните срещи на задкулисието „АРГО“. Апологетите на издателите олигарси премълчават факта не само, че читателят е свободен да избере кои издания да закупи на павилиона и че техните медии получават щедри дотациите от чужди НПО-та, сред които е и „Отворено общество“ на Джордж Сорос.

Целта обаче не е да се каже истината, а да набъбва лъжата, че Пеевски държал вестникарския пазар у нас. Това е поредна откровена лъжа. Друга проверка – в статистиките на НСИ, показва, че към юни 2019 г. вестниците у нас са 239, само 6 от които са собственост на депутата – изданията от групата на „Телеграф медиа“.

Монополът е една от най-грандиозните манипулации на олигархичните медии. Тезата за наличието на монопол беше разбита на пух и прах в решението на КЗК № 717 от 28.06.2018 г. за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в страната. Комисията заключи, че монопол в разпространението няма и че също така няма и бариери за навлизане на нови участници в този пазар. Инджов мълчи за анализа на КЗК, защото резултатите не са по вкуса на господарите му. Едва ли може да се допусне, че като медиен експерт не е запознат с решението на КЗК. По-скоро го е чел както дяволът чете Евангелието.

Мантрата за монопола често се използва от международната партньорска организация на издателите олигарси “Репортери без граници“. „Репортерите“ твърдят, че сме на 111-о място по медийна свобода, но в същото време ревностно държат на тъмно с кого и как провеждат анкетите и крият методиката, по която определят индекса на медийната свобода. Опитите на изданията на „Телеграф медиа“ да разкрият тази енигма от години удрят на камък. “Репортерите“ не отговориха на две наши писма, на поканата от този месец, отправена от страниците на изданията ни, да посетят редакционния офис и дори на писмото, което им изпратихме преди броени дни, с искане за среща.

Навремето Иво Инджов работеше в отдел „Анализи“ на същия в. „Стандарт“, чиято съдба сега определя като „метафора за залеза на журналистика от началото на прехода“. Само че по това време в коментарите и анализите си вестникът споделяше тезите на тъмносините кинжали, същите, които се опитаха да убият СДС. Докато те бяха идеолозите на синята идея, кръгът „Агнешки главички“ беше концентрирал икономическата власт и благодарение на него Прокопиев получи на тепсия „Дамяница“ и „Каолин“ и създаде бизнес и медийната си империя. Инджов си затваря очите за това. В напудрената му визитка той е представен като доцент д-р от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, преподавател е в катедра „Журналистика и връзки с обществеността“, автор на студия за борба с фалшивите новини. Чудно е какво преподава на студентите си по тази тема или ги учи как да пишат фейкове в интерес на задкулисните му господари.

Коментари