В няколко поредни дни вече хиляди хора, сред които бивши и настоящи политически лица, а и такива с амбиции за подобна кариера, се събират пред сградата на държавния глава. Демонстрациите започнаха на деветия ден от месец юли. Подобни протести у нас не са изненада, но изненадата дойде когато в два поредни дни самият президент Румен Радев излезе от „Дондуков“ 2 и изнесе реч пред събралите се граждани. В изказването на президента се съдържаха още думите: „Да изхвърлим мафията от изпълнителната власт“, а речта си държавният глава завърши с „Мутри вън“. Несъмнено емоционалното изказване на Румен Радев провокира обществото, а коментарите в социалните мрежи изтъкнаха и друг акцент от него. Свитият юрук на президента и неговото невербално поведение.
За границите на говоренето и действията на високо държавно ниво разговаряме с бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров.
Държавният глава два пъти изнесе емоционална реч и това се видя от всеки зрител, но допустим ли е подобен език от страна на действащ президент?
Дали е намерен точно верният тон, аз не мога да преценя, тук политолозите ще бъдат изкушени да дават характеристики на неговите обръщения, но като конституционалист трябва да обясня, че президентът не е деполитизиран. Неговата функция на институция, която олицетворява единството на нацията, не може да го накара да бъде обединител, който да стои над всички и да гали всички по главите, защото те просто са с различни политически интереси. Не може да прегърне необятното, т.е. да укроти всякакви политически страсти. Това е непосилна задача и не такава е неговата функция по Конституция. В далечната 1995 година Конституционният съд беше сезиран с искане за тълкуване на текстове от Конституцията, които засяга конституционните ограничения за занимаваме с политическа дейност на президента и с неговата функция на институция, която олицетворява единството на нацията. И КС в своето решение с номер 25 от 1995 година казва, че президентът като държавен глава и като политическо лице, което е избрано пряко от българския народ, може да прави политически изявления. Нещо повече – самата Конституция не деполитизира президента. В изискванията за несъвместимост на мандата по Конституция ограничението е само президентът да участва в ръководството на политически партии, но той може да бъде член на някоя партия, докато изпълнява функциите си на държавен глава. И нека направим една съвсем бърза ретроспекция. Това решение беше взето именно въз основа на някои политически изявления на държавният глава в онзи период Желю Желев – първият демократично избран български президент. Да си припомним и Боянските ливади, когато буквално Желю Желев с едно обръщение практически свали правителството на политическата сила, от която произлизаше самият той, правителството на СДС и Филип Димитров. Следващият президент – 1997 година и кризата, когато Петър Стоянов излезе на балкона на президентството и заяви пред събралото се множество „Аз съм СДС-ар“. На следващо място да си припомним и начина, по който той предотврати формирането на второ правителство на БСП, когато той принуди тогавашните партийни лидери на БСП да не се възползват от мандата за формиране на правителство. На следващо място – президентът Росен Плевнелиев. Той излезе при протестиращите през 2013 година и заяви открита политически позиция като пръв произнесе фразата: „Аз снемам политическото си доверие от българското правителство“, по повод на кабинета на Орешарски. Сега, че настоящият президент ген. Радев свали своето доверие към правителство, той просто използва формулировката на предишния президент и поиска оставката на правителството по съшия начин. Това е едно политическо говорене, каквото КС позволява и смята, че се вписва в неговите правомощия. Апропо Конституцията закрепва две групи правомощия на президента: чисто юридически като държавен глава, но има и политически. Посланията и обръщенията към народа и Народното събрание са политически актове на президента, това не са укази, които са юридическите правомощия.
След изказванията на Радев се заговори за опити за държавен преврат от негова страна. Може ли думите и действията на президента да се възприемат като нарушаване на Конституцията под някаква форма?
Сега, в същото решение на КС от 1995 година, е казано, че ако политическото говорене на президента надмине онези граници, които все пак ролята му на държавен глава предполага, то парламентът е в правомощията си по чл. 103 от Конституцията да сезира Конституционният съд и вече той преценява конкретно обвинение за нарушение на Конституцията, дали държавният глава е прекрачил границата на своите функции като президент на републиката, но това се преценява за конкретен случай. Ако в парламента се намери една четвърт от народните представители, които биха желали да повдигнат и формулират подобно обвинение, може да се изведе подобно нещо. След това трябва да се намерят две трети от народните представители да подкрепят това предложение и едва тогава обвинението стига до КС, който е единственият орган, който може да прецени дали президентът е нарушил Конституцията със своето политическо говорене. И ако КС приеме, че президентът е напуснал своите конституционни граници, ще му прекрати предсрочно мандата. И тогава множеството в НС, което би обвинило президента, ще получи вицепрезидента Илияна Йотова за президент. И това трябва да е ясно на всеки, който би предприел подобен ход.
А в случая, спрямо настоящата ситуация, има ли основание за сезиране на Конституционния съд?
Това зависи единствено и само от Народното събрание. Само той може да повдигне обвинение.
Изтъкна се и невербалният език на държавния глава. Свитият юмрук, останал в историята и като белег на революции. Казахте, че Конституцията разрешава политическо говорене на президента, обаче не дава възможност на действащ държавен глава да повежда революции.
Отиваме твърде далеч. Дали ще издигне свит юмрук, дали ще издигне ръка за поздрав, дали ще окаже два пръста, а може би и само един – тези жестове няма какво да ги тълкуваме. С такива вербални послания не може да се търси конституционна отговорност.
Проф. Киров, един поглед и към протестите. Ако оставим встрани политическото говорене и подобното начало на демонстрациите в София, изглежда, че голяма част от протестиращите отъждествяват фигурата на премиера Бойко Борисов с тази главния прокурор Иван Гешев. Така се оказа, че протестът срещу г-н Борисов се пренася и към г-н Гешев. Кой има интерес да слее фигурите на големите във властта, за да се ползва след това за политически интерес?
Отношенията между големите във властта станаха много лични и от там зависимост от типажа на тези хора, защото те затова са хора, за да имат емоции, но нещата започват да загрубяват и то в степен, която не им прави добра услуга, но не прави и добра услуга на нацията. Знаем какъв е характерът на премиера, знаем и на Радев и какъв е и на Гешев. И когато нещата станат много лични, а не институционални каквито трябва да бъдат, се получава това, което наблюдаваме в момента. Президентът може да иска оставката на правителството, както може да я поиска всяка парламентарна, дори и извънпарламентарна опозиция. По отношение на органите на съдебната власт нещата стоят малко по-различно. Не може да заявите пред едно организирано множество български граждани, че прокуратурата е мафия. Тук се стига твърде далеч. Не можеш да поискаш оставката на главният прокурор, не можеш поне по този начин, както искаш на кабинета, защото оставката е личен акт, но доколкото следя неговите публични изяви, г-н Гешев не е такъв човек, който ще си подаде оставката след призив на президента. На следващо място самата процедура не е политическа – нито за избирането и назначаването на главният прокурор, нито за неговото освобождаване. Трябва да има предложение на ВСС, като трябва да са реализирани и някои от конституционните изисквания за предсрочно прекратяване на мандата му, а те в момента не са налице. Ако няма предложение от ВСС, президентът не може да освободи с указ главният прокурор, защото става въпрос за друга власт. Всъщност реакцията на президента е по-скоро емоционална, което не означава, че няма основание за нея. Имам предвид начинът, по който прокурори влязоха да извършат съответни следствените действия в кабинетите на двамата от съветниците на президента във връзка с подозрение, че те са извършили престъпления. Грешка беше, според мен, на прокуратурата да влиза по този начин. Така се щурмува да кажем централа на наркокартел. Хората от екипа на президента нямат имунитет, така спрямо тях могат да бъдат предприемани всякакви действия при данни и подозрения, че са извършили някакво престъпление. Сега президентът Радев използва политическия момент и множеството, което се събра пред сградата на президентството по повод на акцията на Христо Иванов по черноморското крайбрежие. И по този начин излезе и се сля с протестите, т.е. той се качи на протестната вълна.
Така или иначе и Вие сам казахте, че изказванията на президента са продиктувани от този момент и предвид събралото се множество хора под прозорците на „Дондуков“ 2, но определенията като „мафия в прокуратурата“ и призивът „мутри вън“ и подобни, макар и казани в емоционален момент, държавният глава Румен Радев излезе ли от калъпа на президентската институция и дали премина някакви граници?
Аз неслучайно Ви върнах назад в историята и дадох примери с други президенти. Всеки исторически момент от нашето нелеко развитие в последните 30 години предполага определени емоции и определени действия. Те се преценяват на момента. Не мога да кажа категорично нищо. Този език не ми харесва на мен, но това е мое лично мнение. Всеки случай не прави добро впечатление, като че ли държавата се движи на самотек и се занимаваме с едни законни протести, защото хората изразяват своето политическо мнение на улиците и това е народният суверенитет в действие. Но какво става с кризата с коронавируса? Ние тотално изпуснахме всичко. Никой не го коментира. Виждате, че икономическата ситуация не е лека и ще става по-тежка и премиерът предупреди за това. Виждате какво става и в туризма. Струва ми се, че в близкия месец един от министрите може да остане безработен, защото ние вече не се нуждаем от Министерство на туризма, ние вече нямаме туризъм. Ангелкова може да се посвети на друго поприще. Това са проблеми, които чукат на вратата, а ние ги неглижираме, а това не е добре. То и на „Росенец“ се получи нещо, което не биваше да се получава. Христо Иванов си изигра добре картите и си вдигна рейтинга, който беше почти на границата на замръзването. Да, направи го, но той е политик и както виждате доста голям принос има, че десетки хиляди хора излязоха по улиците на София и в триъгълника на властта.
