Неудобната истина

Въпросите, на които Елисавета Панова не пожела да отговори


На 19 март 2018 г. (понеделник) в отворено писмо, представилата се като „Черен лебед“ съпруга на председателя на Върховния касационен съд, написа неистини по адрес на сайта „Правен свят“. Ден по-късно г-жа Елисавета Панова се извини за неверните твърдения и се съгласи да даде интервю за сайта, като пожела то да е в писмена форма. Още същия ден (в 16.08 часа) на посочения от Панова електронен адрес бяха изпратени и въпросите, но вече трета седмица редакцията не е получила отговорите. Междувременно г-жа Панова даде две интервюта за два свързани помежду си електронни сайта, чийто съиздател е със статут на обвиняем.

„Правен свят“ уважава правото на г-жа Панова да избира медиите, пред които да обяснява своята гледна точка по въпросите на съдебната система и на обществените процеси у нас, както и във връзка с разкритията за самата нея. Заради отправените твърдения по адрес на действащи магистрати, както и срещу държавни институции, сред които и Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, редакционната колегия на „Правен свят“ реши да публикува въпросите, на които Елисавета Панова не пожела да отговори. Правим това и в името на истината, макар в случая тя да е неудобна.

В случай, че съпругата на Лозан Панов, а и той самият, все пак пожелаят да дадат отговори на въпросите, то „Правен свят“ е готов да ги публикува, както и всяка друга гледна точка, отнасяща се до авторитета на съдебната власт и в частност до управлението на ВКС.

Ето и въпросите, на които Елисавета Панова не пожела да отговори:

Г-жо Панова, надявам се, че нямате против в това интервю да изясним преди всичко фактите и да оставим обществеността сама да направи изводите.

Какво точно се е случило през месец юли 2004 г.? На 12 март т.г. в-к „Труд“, а и днес – 20-ти март 2018 г., в-к „Телеграф“ съобщават, че имате регистрация за хулиганство по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс за „грубо нарушаване на обществения ред, съпроводено със съпротива срещу орган на властта“. В днешната публикация на в-к „Телеграф“ пише, че има официално удостоверение от МВР за това, в отговор на съдебно запитване. Каква е Вашата позиция?

Как си обяснявате официалното удостоверение от МВР, за което медиите твърдят, че притежават?

Кога за първи път чухте за себе си сравнението „Черен лебед“?

Защо, според Вас, г-н Христо Иванов е употребил това определение „Черен лебед“ по Ваш адрес на сбирка на т.нар.“Кръг АРГО“? Смятате ли, че това може да е станало причина за отказ на определени политически кръгове да номинират Вашия съпруг като кандидат за президент през 2016 г.?

Ако проследим публикациите за т.нар. „Черен лебед“, в тях се твърди, че регистрацията за хулиганство може да е била използвана за натиск върху председателя на ВКС от същите тези кръгове, които са знаели тази компрометираща информация. Не са ли много съвпаденията?

Г-жо Панова, дори да приемем, че сте била засегната прекалено силно от част от медиите, това ли беше начинът да го обявите – с писмо, написано в такъв стил?

Всъщност, г-жо Панова, Вие ли написахте това писмо? Дали го консултирахте със съпруга си?

Питам Ви, защото прави впечатление доста острият тон, който използвате към институции, както и към магистрати, които не споменавате поименно. Познавате ли съдия Влахов, както и съпругата му – нотариус Влахова? Познавате ли съдия Мавров, избран с таен вот от съдиите за техен представител във Висшия съдебен съвет? 

Какво бихте им казали сега, когато вероятно са се запознали със съдържанието на писмото Ви?

Поправете ме, ако греша, но в писмото Ви откривам доста негативно отношение към доскорошния заместник-председател на ВКС – съдия Красимир Влахов, само защото публично е обявил, че не е съгласен с методите на работа на г-н Панов. Като съпруга на председателя на Върховния касационен съд, смятате ли за редно да атакувате действащ съдия от същия съд?

Извинявайте, г-жо Панова, но може ли да твърдите по адрес на някого, че е заел висш пост в държавната администрация, защото е бил „комунистически каскет“? Знаете ли, че съдия Мавров е изкарал почти два пълни управленски мандата като главен секретар на Министерския съвет, при двама премиери, в чиито управления България е станала член на НАТО и на ЕС?

Г-жо Панова, със сигурност би било важно да изясним и какво се случи в края на 2014 г. Кой и какво мотивира г-н Панов да се кандидатира за председател на Върховния касационен съд?

Вероятно помните и кои бяха членовете на ВСС, които номинираха г-н Панов, както и тези, които го подкрепиха при неприятния инцидент, а след това и го избраха? Защо ги наричате „завалиите“, които „така и не можаха до края да разберат що са там“, цитирам писмото Ви?

„Аз на тия, на членовете, много им се кефя, дано да разберат в следващите пет години кои са и къде са, а най-вече що са там.“ Това е цитат също от Вашето писмо и той се отнася до настоящия състав на Висшия съдебен съвет, част от който е и съдия Панов. Потвърждавате ли написаното или сте готова да им се извините?

Страх ме е да си помисля какво ще кажете за членовете на ВСС, ако все пак се намерят основания за импийчмънт на председателя на ВКС. Предполагам, че и Вие самата осъзнавате, че това може да се случи, независимо с какви мотиви. 

В телефонния ни разговор, предхождащ това писмено интервю, Вие изразихте съжаление за твърдяното по адрес на сайта „Правен свят“, който бил, ще ви цитирам: „сериозна медия, а в последно време, някак си, станахте част от всичко това“. Дали бихте изяснила – какво точно визирате и ако може, да изложите конкретни факти?

Г-жо Панова, Вие сте журналист, нали? Като журналист добре трябва да знаете, че медиите са призвани да бъдат коректив на властта, като в това число попада и г-н Панов. Бих искал да изясня, че ако „Правен свят“ е бил „на съдиите“, както Вие твърдите в писмото си, то той вече е на аудиторията си, не и на г-н Пеевски, когото намесвате. Защо написахте тези неистини и можем ли да Ви имаме доверие?

Понеже касае и Вас, дали имате обяснение защо съдия Панов, в качеството си на член на ВСС, през 2017 г. е единственият от останалите 24-ма кадровици, който отказва да предостави имуществената си декларация на Сметната палата?

Как бихте постъпила, като журналист, ако не бяхте съпруга на председателя на ВКС и бяхте научила, че съдия Панов обжалва по съдебен път глобата в размер на 1000 лв., наложена от Сметната палата? Щяхте ли да я публикувате?

Г-жо Панова, надявам се, че ще споделите и Вашата гледна точка за съдебната система у нас. Имате ли обяснение защо обществото не вярва на магистратите, в частност на съдиите, визирам тях, защото г-н Панов е пръв сред равни?

От писмото Ви разбрахме, че имате тесни контакти с представители на чуждестранния бизнес и политика, най-малкото защото вестникът, който издавате е немскоезичен. Споделяте ли мнението, че България трябва да е част от Шенген и Еврозоната, една от малкото теми, по които у нас сякаш има почти пълен обществен консенсус? 

Имате ли обяснение защо така изведнъж икономически кръгове, медии, неправителствени организации и политически представители, които най-меко казано бяха против избирането на съдия Панов за председател на ВКС в началото на 2015 г., за по-малко от година се превърнаха в негови защитници?

Съжалявате ли, че г-н Панов не бе номиниран за президент от господата Прокопиев, Кънев, Иванов и други, които са обсъждали името му през лятото на 2016 г.?

Бихте ли го подкрепила, ако все пак реши да се занимава с политика и не намирате ли за смущаващо, че мнозина магистрати упрекват г-н Панов, че политизира правосъдната система?

Как намерихте мейлите на толкова много журналисти от т.нар. „съдебен ресор“, защото писмото Ви бе изпратено до личните адреси на журналисти, с които разполагат единствено институциите, но не би следвало да са притежание и на частни лица?

Г-жо Панова, какво още бихте желала да добавите специално за читателите на „Правен свят“?

Коментари