На 28 октомври 2016 година, в навечерието на празника на Народните будители в столичното 51 СУ „Елисавета Багряна“ бяха връчени наградите за есе от конкурса „За да няма жертви на пътя“, реализиран със съвместната инициатива и усилия на училището домакин и СУ „Васил Левски“. Бяха поканени представители на МВР, столична община, сдружение на общините, духовни лица и представители на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.
Разбира се, над всички тях бяха децата. С уникалния си поглед върху случващото се на пътя, те не само ни напомниха, че трябва да сме по-внимателни шофьори на пътя, ами ни накараха наистина „да се пробудим“, да се стараем и да призоваваме всички към промяна на законите, които да променят самосъзнанието на хората.
Повечето есета бяха изпълнени с препоръки към законодателя, които бяха обобщени, подписани като петиция от двете училища и предадени на гореспоменатите органи на властта.
СУ „Васил Левски“ се представи с две есета в конкурса, като това на Симеон Бояджиев от 8. б клас зае второ място в първата възрастова категория.
В своето есе Симеон казва:
„…Но аз знам силата на думите и разбирам, че не трябва да спираме да говорим и да питаме, защото все някога някой ще ни чуе. И тогава, когато всички се запитаме каква отговорност носим за света, може би всеки сам за себе си ще намери начин да е пълноценен участник в живота, а не просто статист.
Защото аз искам не само да нося отговорност за света около мен, но и да имам право на избор…“
Безспорно силно впечатление направиха на всички двете победителки в конкурса Юлиана Гърбова и Лидия Лазарова. Двете прочетоха своите есета. Ето какво сподели Юлиана:
„…Статистика на Министерството на вътрешните работи сочи, че за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. общо 708 души са загинали в пътно-транспортни произшествия, като най-голям е броят на загиналите във възрастовата група от 25 да 64 години. Причините за тази черна статистика се коренят в самото ни общество. Всеки се е „втренчил” сам в себе си и не мисли за другите. Арогантността, самоувереността и самочувствието така са ни заслепили, че не виждаме пътя пред нас и току-виж , карайки с високо вдигната глава, сме блъснали някоя жена, отиваща до магазина, или дете, тичащо за своята топка.“
Лидия, която е само в шести клас, успя да развълнува всички с изключителното си есе, което напълно заслужи първото място.
„…Тогава си спомних за трагедията, която ни попари миналото лято ─ нелепата смърт на Вили и Марино край Лесидрен. Чухме по новините. После четохме в интернет.
Катастрофата ги оставя премазани там, край пътя, на който сигурно има вече паметни плочи, напомнящи за трагедията…. докато са се разхождали и са си говорели по детски, а може би и като големи хора за онова, което вълнува младите им души.
Там, край пътя, не е имало нито висок каменен зид, нито адвокат, който да ги защити от връхлитащата кола. Те просто са вървели по пътя (на живота си) и са си говорели за мечтите.
Връхлита ги безотговорността на един друг млад човек, за когото удоволствието е мечта. Удоволствието от това да караш кола и да усетиш как лети по пътя… върху тези край пътя… .
Прекършеният живот на Вили и Марино е прекалено висока цена за такава мечта ─ да изпиташ удоволствие от високата скорост. Мисля си, че тръпката на живота не е във високите скорости, а в полета към доброто, към духовното израстване, в мъдростта да можеш да живееш заедно с другите. Мисля си, че най-голямото удоволствие е в това, да намериш начин да бъдеш ангел хранител, а не погубител на хора…“
Както всеки може да прочете, празникът на Народните будители беше почетен от тези деца подобаващо, защото те показаха, че не просто ги е имало, а и днес има народни будители. Да, понякога те не са учители, те са все още ученици, сами търсещи своя път в живота, но не трябва да забравяме, че да си будител, това е мисия. Мисия да накараш другите да се вслушат в теб и да поискат да се замислят над думите. Тези прекрасни деца със своите есета успяха да накарат всички присъстващи сериозно да се замислят.
Благодарим за чудесната организация на събитието, което нямаше да е факт без Анна Паскалиева, чиито неуморен труд и желание създадоха идеалната обстановка за награждаването и на Галя Лалева, която организира конкурса от страна на СУ „Васил Левски“.
Всички представители на организациите се изказаха на форума и обещаха да придвижат петицията, за да може да очакваме законодателни промени и по-малко жертви на пътя. Дано, защото статистиката е безмилостна. Само за 9 месеца на изминалата година, жертвите са повече, отколкото всички през 2015 година.
