Справедливият гняв на „репортерите“ напуска полето на журналистиката и се излива в неприличен пристъп на глупост и идиотия. Така наречената класация включва и държави, които не са признати за такива в общоприетия смисъл на думата
Със завидно и не особено интелигентно упорство анонимната организация „Репортери без граници“ публикува годишната си класация за свобода на словото сред 180 държави по света за 2019 година. Както и миналата година, България е класирана на 111-то място с 35.38 точки. За сравнение ще посоча, че първа в класирането с най-свободни медии е Норвегия със 7.82 точки, а последна е държавата Туркменистан с 85.44 точки. Така Северна Корея вече не е последна, а предпоследна, на 179-то място. Този документ е достъпен на сайта на организацията, който най-лесно се намира чрез търсене с кодови думи “reporters without borders”. А защо наричам организацията „анонимна“? Ами защото тя използва информация от анонимни източници. Може би от съображения за сигурност, което не е съвсем неоснователно.Що се отнася до класирането на България, то източниците освен анонимни, са български, лъжливи и глупави. Всеки сам може да провери, че в материала, посветен на България, като причини за катастрофалното класиране на страната ни, на първо място е посочено убийството (!) на русенската журналистка Виктория Маринова. Когато казах по-горе, че източниците на „Репортери без граници“ са глупави, съм бил много мек в оценката си. Тези източници освен анонимни, са откровено дебилни, да не казвам по-силните думи откровено идиотски. Вижте прочие какви бисери са публикували Репортерите без граници на сайта си: „През 2018 година станахме свидетели на убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова през октомври и на просташкия опит на властите да прикрият обстоятелствата чрез едно скалъпено разследване“. Тук вече справедливият гняв на репортерите без срам и граници изобщо напуска полето на журналистиката и се излива в неприличен пристъп на глупост и идиотия. В частност светкавичното залавяне на съществото-убиец Северин Красимиров и перфектната работа на българските криминалисти се превръщат, според репортерите без морал, в „просташки опит за прикриване“. Знаят ли впрочем репортерите без свян и граници коя е първата държава в Европа по разкриваемост на убийства за 2017 година с невероятните 99% разкрити престъпления? Ако не знаят, да им кажа. Тази държава се нарича България. И с процента на разкритите изнасилвания сме напред, макар че не сме на първо място. И тук му е мястото да отбележа, че в Англия има 20 (двадесет!) пъти повече изнасилвания на глава от населението, отколкото у нас. Там пресата изобщо премълча за 1500 изнасилени деца до 11-годишна възраст в град Телфорд и околностите му само за няколко години. Изнасилени от пакистански банди със съучастието на висши английски политици (които си падат традиционно по педофилията). Докато вътрешен министър на остатъчната империя беше една дама на име Тириза. Тереза Мей, за който не е разбрал. И да, изнасилените деца са именно 1500, някои от които впоследствие бяха убити. И по-точно, изгорени живи. Заедно с родителите си. И пресата там мълчеше като умряла. И това в Англия, през 21 век. И понеже на такива чудовищни твърдения е трудно да се повярва, проверете сами. С ключови думи „Telford child sexual scandal“. И също може да проверите за педофилските скандали с бебета в Норвегия. Едномесечни бебета. Споменавам тази държава, защото тя е пример за свобода според Репортерите. Вижте колко свободно пишат там за педофилите. Това, разбира се, няма изобщо да впечатли лъжците без граници и тези, които им вярват. Точно както вярващите, че Земята е плоска, не се впечатляват от стотиците доказателства за обратното, включително от спътниковите снимки. Според един български професор по социология и депутат от БСП, 80 на сто от българите са дебили. Но професорът пропусна да уточни, че според медицината има различни степени на дебилност. Включително такава, при която коефициентът на интелигентност на съответната особа е приблизително равен на размера на обувките й. Това е тежка форма на дебилност. Което пък ми напомня за един стар виц на тема по какво си приличат акълът и мензисът? Ами приличат си по това, че когато не ти дойдат на време, по-добре да не ги чакаш изобщо. Видяхме каква е оценката на „Репортери без граници“ по отношение на България и нейното неизменно 111-то място напоследък. Тя е, меко казано, некомпетентна и лъжлива, а точно казано – идиотска. Но тя е такава и по отношение на голяма част от останалите държави. Да разгледаме например една редица от по-малки и много симпатични държави: Самоа (22-ро място), Кабо Верде (25-то място), Папуа Нова Гвинея (38-мо място), Тонга (45-то място). Всички те, освен малки и симпатични, са и по-свободни от САЩ, които са на 48-мо място. Но не това е същественото, защото една държава може да е малка и свободна, също както друга държава може да е голяма и несвободна. Въпросът с взетите наслука четири малки държави е, че при тях да се говори за свободна преса е малко пресилено, поради отсъствието на медии в стандартния смисъл на думата. В Тонга например има само четири седмичника, при това посветени на различни забавни за тонгианците теми. Там няма и демокрация и политика в стандартния смисъл на думата. Не че на тези малки и симпатични държави тези неща са им притрябвали чак пък толкова. Но класацията на „Репортери без граници“ на държавите според свободата на медиите включва и държави, които не са признати за такива в общоприетия смисъл на думата. Особено впечатлява тук държавата Северен Кипър, класирана на 74-място, т.е. много преди покритата с мрачна слава България. Покрита впрочем с користните усилия на плеяда анонимни българомразци. Няма да припомням тук историята на държавата Северен Кипър, защото всеки може сам да намери данните в мрежата. Ще отбележа само, че тази държава е призната единствено от Република Турция, по понятни причини. Е да, но пък Северен Кипър е на приличното 74-то място според Репортерите без граници, и по-точно според севернокипърските им анонимни анализатори. Които поне не мразят държавата си толкова страстно и яростно, колкото българските им колеги мразят своята. След Северен Кипър, на 75-то място в класацията на Репортерите за 2019 година е държавата Косово, призната впрочем от България. И непризната от много държави по света, включително и от няколко държави членки на Европейския съюз. Но пък иначе доста свободна откъм медии. С което не знам дали са много съгласни жителите на северните части на Косово. Мога лесно да продължа с изброяването на глупостите в срамния документ на журналистите, самоназовали се „Репортери без граници“. Може пък и някой от читателите да си поиграе с този документ, независимо от това, дали споделя моите оценки за авторите му, или пък смята „Репортерите“ за връх в разследващата политически ангажирана журналистика. Но искам да завърша този анализ с нещо, което е повече от тревожно. Първо, защото то е отвратително. Второ, защото се случва масово и в частност в една (поне доскоро) велика държава. И трето, защото то е смъртоносно опасно.Смятам изгарянето на книги за едно от най-долните човешки деяния. Говоря за книги, независимо от материалния им носител. И нека не бързаме да пращаме в миналото хартиените книги. Защото всичките ни умни и бързи компютърни памети са само на една тънка граница от тотално унищожение. Слънчевата перфектна буря, която знаем, че ще ни удари (само дето не знаем кога точно) ще направи точно това – ще превърне компютърните ни чипове в безструктурни капки метал. Това, според някои специалисти, ще ни върне в Каменните векове. Само че специалистите избягват да казват, кои именно от нас ще се върнат в онази забравена епоха. Е, аз ще го кажа. Няма да се върнат всички. Няма да се върнат и повечето. Ще се върнат не повече от 5%, или 1 на всеки 20. Останалите 95% няма да се върнат където и да било. Толкова за ползите и вредите от цифровизацията. И за сведение на една усмихната българска еврокомисарка. Но да оставим мрачните сценарии и да се върнем към горенето на книги в различните му разновидности. Те включват пламъците над Александрийската библиотека, кладите на Инквизицията и пламтящите книги по площадите на Германия по време на Хилядолетния Трети Райх, дето не успя да изкара и 12 години и половина. Книги се изгарят не само физически в пламъка на кладите. Книги се забраняват (комунистите са царе в тази позорна дейност), но има и нещо по-страшно. Книги се пренаписват под натиска на истерични и кресливи малцинства от незадоволени (и незадоволими) малцинства, които иначе за нищо не стават. И които много добре го осъзнават това „нищо-не-ставане“. В Швеция (3-то място по свобода на медиите) ще пренаписват „Пипи дългото чорапче“. В Испания (29-то място) ще забраняват „Червената шапчица“. В държавата, която един объркан президент иска да направи отново велика, днес събарят паметници на отците-основатели и пренаписват класиците си Марк Твен и Джек Лондон. В най-старата демокрация на света (Магна Харта е от 1215 година, а Кромуел променя Англия през 1645 година, когато великият Айзък Нютън е само на 2 години) днес бесовете са избили от всички пори на разпадащата се социална тъкан. Според „Репортерите“, днес САЩ по свобода на словото са след Ботсвана и Тонга, но поне са пред Сенегал. Макар че не виждам каква щеше да е разликата, ако беше обратното. Англия обаче, със своето 33-то място, е по-добре. Защото бие Кабо Верде и Гана, но пък пада от Буркина Фасо и Папуа Нова Гвинея. И защо така? Ми така! Неведоми са пътищата на Репортерите, и безгранични също така. И добре, че ни е останало чувство за хумор, за да не им се връзваме на номерата и на класациите.
