През отминалата седмица отново станахме свидетели на това как представители на адвокатската професия попълват своите дефицити от съдебната зала с шумни акции по медиите. Адвокат Илиан Василев реши да защитава поредния си клиент, изправен пред правосъдието, не пред съдебния състав, а чрез журналистически похвати, където фактите далеч по-лесно могат да бъдат изкривени, а действителността манипулирана. Целта е повече от прозрачна – първоначално чрез отворено писмо, а после и чрез неделно интервю, защитникът на задържания за търговия с опасни отпадъци бизнесмен Атанас Бобоков пробва да настрои общественото мнение в негова полза в навечерието на разглеждането от Апелативния специализиран наказателен съд на искането на държавното обвинение за постоянен арест на обвиняемия.
Ако си мислите, че Илиан Василев е много загрижен за инвеститорите у нас, чиито бизнеси държавата „отнемала“ през органите на специализираното правосъдие, то значи сте станали жертва на спекулата с истината. Василев е загрижен единствено за съдбата на своя клиент и за своя хонорар, който обаче явно трудно се заработва в съдебната зала. Заради това на помощ идват удобните медии, които безкритично мултиплицират нечии писания, стига да са насочени срещу враговете на собствениците им. А както добре знаем, много издатели у нас са клиенти на правосъдието. За да бъде по-сигурно, че извънсъдебната адвокатска пледоария ще стигне до по-голяма аудитория, е достатъчно да се уреди и едно интервю с „папагалски въпроси“ пред някой телевизионен нарцис, каквито в превърналата се в трибуна за обвиняеми олигарси бТВ има в изобилие.
Какво постигна медийната активност на Илиан Василев? Успя да прикрие от обществото факта, че клиентът му Атанас Бобоков е оставен в ареста от Специализирания наказателен съд и на базата на показания на доскорошен негов дългогодишен служител, който разкрива в открито съдебно заседание цялата схема с търговията с опасни отпадъци и участието в това на висши представители от Министерството на околната среда и водите. На заден план остава и друг съществен факт – далаверата с т.нар. „боклук от Италия“ е обект на съвместно разследване между българските и италианските прокурори за борба с мафията. Тези и много други още доказателства обаче ги има в материалите по делото, заради това Василев изпреварващо залива медиите с манипулации. Така обаче не помага на клиента си, който би трябвало да се замисли доколко тази тактика на защитата му носи ползи или по-скоро вреди.
Както във всяка една професионална сфера, така и в адвокатурата, има представители, които с поведението си нанасят непоправими щети на имиджа и доверието в гилдията. Със сигурност, ако не за друго, то адвокат Илиан Василев може да се бори за титлата най-санкциониран заради невъздържано поведение адвокат в съдебна зала. Проблемът е, че това му поведение не прави изключение и в изявите му пред медиите, а по този начин нанася непоправими щети върху общественото доверие към цялата адвокатска професия. Типичен пример за това е интервюто му за бТВ от неделя вечер. Пред празния поглед на водещия Светослав Иванов, който и представа си няма от право и наказателно производство, Василев затрупа с помия прокуратурата и по просташки начин се нахвърли срещу говорителката на главния прокурор. Всъщност, при Илиан Василев това не е прецедент, а по-скоро рецидив. Преди време така обиждаше и съдийка от АСНС във връзка с други свои клиенти – фамилията Ветко и Маринела Арабаджиеви. Това обаче говори единствено за комплексите на един представител на „силния пол“, който мазно ласкае премиера Борисов и депутата Пеевски, докато в същото време сексистки атакува прокурор Милева. Всичко това говори и за нещо много по-тъжно – за екзистенциален дефицит на елементарно възпитание у Илиан Василев. Опитите на адвоката да изкара жертва Атанас Бобоков в неделната вечер приличаха по-скоро на последните напъни, с които прясно уловена риба се опитва да се отскубне от кукичката на въдицата на опитен рибар и да се върне във водата. Едва ли съдът ще прояви снизхождение заради клоунадата на разхайтения адвокат, уронващ престижа на цялата адвокатура с обидните си квалификации по адрес на прокуратурата. Заслуга за недостойното поведение, демонстрирано от представител на адвокатурата, има и удобния Светослав Иванов, който за втори път в последните години обслужва медийно истерията на Илиан Василев. И точно в това е проблемът, защото истинският журналист не трябва да е пасивен, особено, когато в предишното интервю същия събеседник е пуснал бисера, че издирваните му клиенти искали много да се приберат, но ги хванало задръстването на граница. Въпросните клиенти – фамилията Арабаджиеви, не си дойдоха, но бяха върнати с белезници от същата тази прокуратура, която Василев не спира да обижда, нищо, че някога в миналото е бил част от нея. Но това само издава тежките му комплекси.
А те никак не са малко. Забелязва се, че напоследък Илиан Василев се изнервя от твърденията, че като съдия преди повече от 20 години е оправдал Кръстника на българската мафия – Иво Карамански. Прав е Василев да недоволства, защото не е оправдавал Карамански за нахлуването в софийското казино „Бедни-богати“. През пролетта на 1996 г. Василев е бил докладчик по делото, което е прекратено през м. ноември същата година, но от състав на Софийския градски съд, в който той не участва. Странно е, че едва през 2020 г. Василев вижда проблем в тази му „свързаност“ с Карамански, защото тя изобщо не е от скоро. Още през 2007 г. във визитка към интервю с Илиан Василев е посочено, че като съдия е оправдал Карамански. В продължение на години това твърдение присъства в редица публикации, свързани с адвоката, без това да му пречи, а може би и защото той е имал изгода от тази своеобразна легенда. Друго си е сред криминогенните среди да ти се носи славата, че някога там, в тъмните години на Прехода, си помилвал Кръстника. Все пак клиентите на Илиан Василев, като Димитър Желязков-Очите, като един от участниците от групата на „Наглите“ и много други, известни с прякорите си, със сигурност са били впечатлени от този макар и неверен детайл от биографията на адвоката им. Защото Илиан Василев говори за принципи и истината, но дали някога би защитил жертва на престъпление?
