Не, прокуратурата не е пускала личните данни на 2099-ма следователи и прокурори, както от четвъртък се опитват да внушат медии и персони, особено загрижени разследването срещу хакерската група на „ТАД Груп“ да не достигне до техните съучастници от сайта „Биволъ“ и най-вече до поръчителите на целия престъпен заговор.
В случая прокуратурата е поредната жертва, подобно на над 5 млн. българи, чиито лични данни бяха източени от НАП и пуснати в интернет пространството. Защото, както стана ясно от безпрецедентно разпространените доказателства от Специализираната прокуратура, не друг, а 20-годишният Кристиян Бойков е този, който първо е селектирал имената на над две хиляди следователи и прокурори, сред които са настоящият и бившият главни обвинители, шефове на следствието, заместник-главни прокурори, множество административни ръководители и прочие, та дори и на вече пенсионирани прокурори и следователи. Втората стъпка на Бойков е била да качи цялата информация на интернет платформа, която позволява отдалечен достъп до базата данни, но не само от него, а от всеки, на когото той е трябвало да осигури достъп, вероятно по нареждане на собственика на „ТАД Груп“ Иван Тодоров.
Това, че папката с незаконно придобитата информация за прокурори и следователи Бойков кръщава NE SE CHISTIIIIII изглежда е демонстрация, с която младият хакер е искал да изрази съпричастност към бившата председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова за това, че в имуществената й декларация, публикувана от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), личната й информация не бе заличена заради недоглеждане на системните администратори.
Дали от съпричастност към всички съдии или по-скоро по нечие нареждане, в публикуваните в платформата Pastebin данни присъства единствено информация за следователи и прокурори. Точно така – задачата на Кристиян Бойков е била да осигури ЕГН-та, трите имена и заеманите длъжности на държавни обвинители и разследващи, за да може някой след това да започне да ги проучва. При това далеч не само личното имущество на магистратите, а и бизнеса, ако има такъв, на членовете на техните семейства, т.е. да организира стройна и целенасочена компроматна кампания срещу работещите в прокуратурата и следствието.
Очевидно, поне на този етап, за поръчителите не е представлявал интерес да знаят личните данни на съдии, иначе Бойков можеше поне веднъж „да сгреши“ и да остави поне едно ЕГН и на съдия, заедно с тези на 2099-ма следователи и прокурори. Но изглежда той съвестно си е изпълнил задачата. Грешката му е, че е оставил следи в телефона си и заядливо послание към началника на „Киберпрестъпност“ в ГДБОП Явор Колев в папката с личната информация за обвинители и разследващи. Каква ирония само, вероятно именно Колев е бил сред първите, които са разкрили престъпните действия на Бойков и неговите шефове. Освен че е невярно, но е и лицемерно да се внушава, че Специализираната прокуратура е пуснала личните данни на колегите си. В случая следователи и прокурори са мишените, защото изглежда са неудобни за поръчителите на действията на „ТАД Груп“ и техните съучастници от сайта за компромати „Биволъ“.
Кой е поръчителят?
Изглежда името му вече е известно, ако се съди по анонса на директора на ГДБОП. Въпрос на време е и поръчителят, неговите адвокати и обслужващите го журналисти да започнат да го представят като поредната жертва на прокуратурата.
