Каква е съдбата на боновите книжки и имат ли те стойност 20 години след масовата приватизация? Тази статия цели да даде отговори на този и други въпроси, които биха интересували притежателите на инвестиционни бонове и/или техните наследници.
Що е то масова приватизация?
Не малка част от българите, особено тези на възраст над 40 години, си спомнят добре масовата приватизация в България. Това е процес, при който в периода 1996-1997 год. пълнолетните български граждани получиха по минимум 25 000 инвестиционни бона, равняващи се на 25 000 тогавашни български лева или 25 лева след въвеждането на валутния борд и деноминацията. Чрез тях те можеха да участват самостоятелно или чрез приватизационни фондове в придобиването на акции от 1050 държавни търговски дружества, равняващи се по онова време на 14.58% от общите активи на държавните предприятия по оценката на Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Самостоятелно или чрез приватизационен фонд
В резултат на масовата приватизация бяха закупени над 69.1 милиона акции. Индивидуалните участници придобиха над 9 милиона акции, а приватизационните фондове – над 60 милиона книжа. Видно от посочените данни в поголовния случай, близо три милиона граждани се сдобиха непряко с акционерна част от приватизираните дружества чрез дела си в приватизационни фондове – юридически лица, създадени с цел да придобиват акции от предприятия, предложени за приватизация, срещу инвестиционни бонове. В хипотезата на самостоятелното участие физическото лице се явява директен акционер във фирмата и получава акции от конкретното дружество както и всички имуществени права, които му гарантира ценната книга – участие в събранието на акционерите, право на дивидент, право на участие в увеличението на капитала и ликвидационен дял. Документът, доказващ тази собственост, е депозитарната разписка – удостоверение за собственост, издадено от Централен Депозитар АД, в което е видно колко броя акции и от кое дружество притежава дадено лице.
При участие чрез приватизационен фонд физическото лице също се явява акционер, но не директно в дружеството, а в приватизационния фонд или холдинг/инвестиционно дружество (след промените през 1998 год.), който от своя страна притежава директен дял от даденото предприятие, а и в много други, които са част от инвестиционния му портфейл. От конкретния фонд лицето трябва да е получило временно удостоверение за броя акции, които притежава в него, в последствие заменено с депозитарна разписка. Холдингът, от своя страна, разпределя дивидент и дава възможност в някои от случаите, при които въпросният е публичен, за осъществяване на капиталова печалба чрез продажба на ценните книжа на Българската фондова борса.
Съдбата на боновете от масовата приватизация
Лицата, които са получили от държавата инвестиционни бонове, но не са ги вложили нито в приватизационен фонд, нито са участвали директно в закупуване на акции от дружествата, предложени за приватизация, са ги изгубили по давност. От 30.06.2005 год. зад боновете не стои вече нищо и те не могат да бъдат изтъргувани на фондовия пазар.
За тези от Вас, които са се възползвали от тях и са закупили акции в приватизационен фонд или директно в дадено дружество има три възможни опции:
- Фондът или предприятието са придобили публичен статут – това са компании, чиито акции имат своя ежедневна котировка, търгуват се свободно на Българската фондова борса и изпълняват разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценните книжа. Информация за тях и цените на акциите им се публикува регулярно на сайта на борсата http://www.bse-sofia.bg, на сайта на Комисията за финансов надзор http://www.fsc.bg или на други реномирани финансови медии. Подробен списък на публичните приватизационните фондове ще намерите по-долу в Списък 1. В него е включена информация за текущите котировки на акциите им.
- Фондът или предприятието са с непубличен статут. В тази хипотеза нито цената, нито някаква по-задълбочена информация относно дружеството би могла да бъде открита в публичното пространство с изключение на Търговски регистър и вероятно на сайта на конкретното дружество. Акциите не се търгуват на регулиран борсов пазар. Единствената възможност за разпоредба с тях е да бъдат продадени на други инвеститори на извънборсов, нерегулиран пазар или на самото предприятие, ако то извърши обратно изкупуване. Инвеститорите обаче, запазват правото си на дивидент. Подробен списък на непубличните приватизационни фондове ще намерите в Списък 2.
- Фондът и предприятието са обявени в ликвидация или несъстоятелност. Очевидно най-неблагоприятният вариант за оползотворяване на инвестиционните бонове е чрез тях да е било придобито участие в предприятие или приватизационен фонд, изпаднал в последствие в неплатежоспособност. В този случай инвеститорът има право на ликвидационен дял, но той ще бъде оползотворен само след пълно удовлетворяване на кредиторите на въпросното дружество. В масовия случай всички активи биват разпродадени с цел да покрият дълговете на фонда и реалната цена на дяла в него е 0, т.е. инвестицията е безвъзвратно загубена. Не е изключена и хипотезата, при която фондът се влива в друг такъв. Списък 3 разглежда фондовете, изпаднали в неплатежоспособност и ликвидирани/вляти в други дружества.
Масовата приватизация и настоящето
20 години след масовата приватизация в България, в дребните вложители остана усещането, че са ограбени и техните инвестиции загубени. Това до голяма степен се потвърждава и от изследване на информационния сайт Investor.BG, според което едва 17% от приватизационните фондове могат да предложат възвръщаемост различна от 0 за държателите на техни акции в днешно време. Сянката на влиянието на по-крупни инвеститори от прехода, които чрез сливания и придобивания успяват да източат набрания фондов капитал в структури, където болшинството от миноритарни акционери губи силата и смисъла си, надвисна над тези акции и ги „приспа“.
Истината е, че за мнозина нещата действително се случиха точно така, но с допълнението, че не по-малка причина за загубата на инвестицията е и липсата на информация и незаинтересoваността от страна на притежателите.
Иначе трудно бихме могли да си обясним как и до ден днешен публичните холдинги – наследници на приватизационните фондове си присвояват непотърсени дивиденти в големи количества заради изтичането на давността им за потърсване от 5 години.
Не е изненада, че като всеки един феномен, и този на масовата приватизация има своите добри и лоши примери. Бонова книжка от Централен ПФ, например, би Ви донелса капиталова печалба от 1490 лева днес. Предстои Стара планина холд АД – наследникът на приватизационния фонд да разпредели дивидент в размер на 0.245 лв. на акция или допълнително 73.5 лева за инвеститор, вложил 25 000 бона в компанията през 1996 год. Компанията разпределя дивидент редовно от повече от 20 години. Като други първенци от бившите приватизационни фондове могат да бъдат споменати ПФ Варна (Холдинг Варна АД – притежаващ голяма част от хотелските бизнеси по Северното Черноморие), ПФ “Албена – Инвест” АД (Албена АД – най-голямата хотелиерска компания в България), Агроинвест Национален ПФ (Еврохолд България АД – разрастваща се холдингова компания, занимаваща се със застрахователен бизнес), Обединен Български ПФ “Доверие” АД (Доверие Обединен Холдинг АД – в края на 2019 год. стана собственик на втората по големина банка в Молдова). Притежатели на техни акции могат да се похвалят с чувствителното увеличение на стойността им, получаване на допълнителни акции безплатно и изплатени дивиденти.
Разбира се, пред очите ни стоят и неуспешните начинания, начело с печално известните приватизационни фондове АКБ Форес-социален и Българо – холандски ПФ АД. Равносметката за тях е лошо инвестиционно управление през изминалите години, нито един платен дивидент от повече от 15 години насам и постоянен спад на цената на акциите им. Първият е трансформиран в непублично дружество, което не е публикувало отчетите си в Търговския регистър от 2010 година насам, а цената на акция на втория струва 0.60 стотинки. Подобна съдба имат и други фондове като ПФ “Сиконко Инвест” АД (“Сиконко Инвест Холдинг” АД), ПФ “Пътища” АД (Холдинг Пътища АД-София), ПФ Български Железници АД (Холдинг Български Железници АД), Национален ПФ “Свети Никола” АД (Индустриална Холдингова Компания АД). Неуспехът на тези фондове се манифестира по два начина – или те са умишлено източени, фалирани и погълнати от други частноправни субекти, или поради неправилно управление на инвестициите стойността на техните акции е толкова незначима, че само таксите и разходите по тяхната продажба биха били по-високи от себестойността на боновата книжка.
Какво да направите, ако притежавате бонова книжка и не сте се разпоредили все още с активите, които притежавате
- Отговорете си на въпроса какво притежавате като посетите уебсайта на Централен депозитар АД (https://ewallet.csd-bg.bg/) и със специално издаден от регионалната дирекция на НАП ПИК код откриете наличностите от ценни книжа, които се водят Ваша собственост;
- За да продадете Вашите акции е необходимо да посетите наш офис с личната си карта и депозитарна разписка за притежаваните акции. Това, разбира се, е в случай, че притежавате ценни книжа на публична компания;
- Ако не разполагате с удостоверителен документ за притежаваните акции, можете да издадете дубликат в някой от нашите офиси. Издаването му отнема един работен ден и става срещу лична карта, като е необходимо да знаете в кой приватизационен фонд сте инвестирали;
- Какво да правя, ако знам, че съм наследник на бонова книжка? – Наследниците на притежатели на бонови книжки няма нужда да разполагат със старите документи, за да открият какви активи имат. Необходимо е само да имат оригинално удостоверение за наследници на притежателя на акциите, издадено преди не повече от шест месеца. Процедурата при инвестиционния посредник за проверка на активи обаче не може да се задвижи само от един наследник – трябва да присъстват всички наследници или един да е упълномощен от тях. След като разберат какви активи наследяват, те могат да направят договор за доброволна делба при нотариус и да имат отделни собствени акции при инвестиционния посредник. Но всички тези процедури, за които се заплащат такси, стават излишни, ако активите нямат стойност, която да оправдае разхода. Така че първо е добре да се посъветвате с инвестиционния посредник дали има смисъл да се извършва процесът на унаследяване.
Източник: karollbroker.bg
