Емил Радев: Най-сетне Европа ще сложи край на двойния стандарт при храните

Eфектът от Брекзит е нарастваща подкрепа за ЕС от други страни, казва в интервю за „Монитор“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ в европарламента.

– Г-н Радев, двойният стандарт влиза в пленарната зала на Европейския парламент след по-малко от две седмици. Ще бъде ли прекратена най-сетне практиката да се продават идентични стоки с различен състав в Европа?

– Точно така. След две седмици, на последното пленарно заседание на Европейския парламент за този мандат, ни предстои да гласуваме в пленарна зала споразумението за засилено и по-добро прилагане на законодателството за защита на потребителите, което се занимава и с проблема с двойните стандарти на продуктите. Основните промени, които трябва да отбележа, са по отношение на въвеждането на ефективни санкции и ясни правила за справяне с проблема с разликите в качеството на продуктите или т. нар. двойни стандарти. Именно за това се боря вече от няколко години в европарламента. Знаете, че по мое предложение миналата година бе одобрена нова европейска програма, която да се бори с разликите в качеството на храните. Новите разпоредби, които се надявам да одобрим и в пленарна зала, уточняват, че предлагането на пазара на продукт, претендиращ, че е еднакъв със същия продукт в други държави-членки, когато в действителност тези стоки значително се различават по съставки или характеристики, ще представлява заблуждаваща търговска практика. В този смисъл ще бъде и наказуемо от закона и търговците повече няма да могат да заблуждават потребителите. На практика това ще означава, че ако стока от една марка в Австрия или Германия например се различава от същата стока на същата марка в България или Румъния, и тези разлики не се дължат на изисквания на националното законодателство, то съответният продукт не може да бъде продаван като идентичен. Търговците ще бъдат задължени да предоставят и ясна информация за всеки един продукт, както и за неговото съдържание и съставки, така че потребителите да бъдат добре информирани.

Също така настоях и за въвеждането на сериозни санкции при установяване на нарушения на законодателството за защита на потребителите. С окончателното гласуване на споразумението тези санкции вече ще бъдат факт. Националните органи за защита на потребителите ще разполагат с правомощията да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по един координиран начин, а максималната глоба във всяка държава членка ще бъде не по-малко от 4% от годишния оборот на търговеца за предходната година. В рамките на две години от приемането на тези промени Европейската комисия се задължава да направи преглед за ефективността на мерките и при нужда да предложи те отново да бъдат засилени. Всичко това ми дава надежди, че Европа най-накрая ще сложи край на двойните стандарти на продуктите, продавани на различните пазари.

– При кои храни и напитки е най-сериозен проблемът?

– Проблем има при почти всички стоки – не само хранителни, но и стоки за дома, почистващи препарати, козметика и др. Интересното е, че допреди няколко години Европейската комисия категорично отричаше въобще да има двоен стандарт при храните и напитките, а производителите се оправдаваха с различните вкусови предпочитания на населението в различните страни. В този смисъл за нас в Европейския парламент и за мен лично е изключителна победа фактът, че ЕК най-накрая призна, че наистина съществува двоен стандарт между продаваните стоки в различните части на Европа.

По отношение на въпроса при кои храни има най-голям проблем – съществени разлики има при бебешките и детските храни например, където се наблюдава разлика в качеството, а също така и по отношение на количеството на използвано олио, в шоколада, като в Източна Европа често в него няма истинско какао, натуралните сокове, които при нас не са натурални, газираните напитки, в които при нас имаме използване на фруктозо-глюкозен сироп, вместо захар, козметиката, перилните препарати, при които имаме по-слаба изпираща формула и други. Почти няма сфера, в която да не се забелязва разлика в качеството на продуктите. В някои случаи говорим за разминаване в рамките на 90% от съставките, което е недопустимо, а скоро ще бъде и незаконно.

– Беше одобрена програмата ви за борба с двойния стандарт при храните за 1,3 млн. евро. Ще бъдат ли правени тестове на самите продукти, как ще процедирате?

– Отпуснатите средства ще бъдат използвани, за да финансират общоевропейски проучвания, целящи установяването на съществуващи нередности, като нелоялни търговски практики, продукти с еднаква опаковка, но различно съдържание, а много често и несъпоставими цени, различно третиране спрямо потребителите от различните държави-членки и пр. В това се изразява и важната роля на мащабните изследвания, които предложих, за да може по категоричен начин, за всеки конкретен случай, да се докаже, че има несъответствие в качеството на продукта. Тези изследвания ще включват и тестове на самите продукти, като те ще бъдат провеждани по методология, разработена от Европейската комисия.

– Коя страна всъщност е с най-много сигнали, свързани с този проблем? Българите впечатляват ли се от състава на храните и че има разлика с тези в Западна Европа?

– Не бих могъл да кажа къде има най-много оплаквания, свързани с двойните стандарти, защото такива се наблюдават в абсолютно всички държави от Централна и Източна Европа. Проблемът наистина е много сериозен и не е само български. Прави ми впечатление, че вече все повече хора се интересуват от това какво купуват, какви съставки има в продуктите, съпоставят неща, купени в Западна Европа и същите продукти, но закупени у нас. Разбира се, несъответствията им правят впечатление, тъй като по презумпция продуктите трябва да се напълно идентични – еднакво съдържание, еднакво качество, еднакви цени.

Всъщност благодарение на многобройните сигнали не само у нас, но и на пазарите в останалите държави от Централна и Източна Европа, проблемът беше идентифициран и за моя голяма радост успяхме да го вкараме в дневния ред на Европа.

– Другата важна тема е Брекзит. Вчера тя отново беше на дневен ред в европарламента. Озоваха ли се в задънена улица британците и какво ще последва от всичко?

– Темата Брекзит наистина е важна – от две години е в дневния ред на Европейския съюз, но мисля, че никой не можеше да предвиди случващото се в момента. Реално виждаме огромно вътрешно разделение при консерваторите и най-вече липса на план.

Когато бе проведен референдумът, за който се доказа, че е бил проведен при нарушени изборни правила, никой политик-поддръжник на Брекзит не обясни на обикновените хора реално какво означава това решение, какви ще бъдат последствията върху техния живот. Никой нямаше план за преговори, както и никой нямаше план за развитието на Обединеното кралство след излизането на страната от ЕС. Проблемът е, че индикативните гласувания от последните дни показаха, че и сега никой няма ясен план. Единственото ясно е, че малко депутати подкрепят постигнатото споразумение с ЕС. Тереза Мей заяви преди два дни, че ще иска от европейските лидери ново удължаване на член 50, но така, че Брекзит да се случи преди европейските избори. В същото време обаче чуваме гласове от различни столици, че е нужен ясен план за това какво иска да постигне страната по време на този нов период на удължаване. Така, че в момента никой не знае точно какво ще последва от всичко. Според мен се увеличават шансовете за Брекзит без сделка, което означава, че няма да има преходен период. За българските граждани в Обединеното кралство това означава, че те веднага трябва да подадат документи за установен статут, за да могат да бъдат гарантирани правата им. Относно ефекта на Брекзит върху българската икономика бих казал, че като страна не сме толкова свързани с британската икономика, така че Брекзит няма да бъде силно сътресение, каквото ще изпитат Белгия, Холандия и Франция, например. Но все още има време до 10 април, когато ще се проведе извънредният Съвет, и британците винаги могат да ни изненадат.

– Ще окаже ли влияние това на предстоящите европейски избори?

– Най-голямото влияние, което оказва Брекзит в момента, е че много хора в Европа виждат какъв хаос настъпва, как обещанията на популистите са реално без покритие, как тези хора нямат план за управление. В резултат се повишава подкрепата за Европейския съюз в най-различни страни из Европа. Това определено е положителен ефект.

Притеснително е ако Великобритания реши да не участва в Европейските избори, дори ако има дълго удължаване на срока за излизане, защото това може да постави под въпрос легитимността на изборния процес, състава на новия парламент, както и решенията, които той ще взима. Така че трябва да се намери такова решение, което да не блокира работата на новия Европейския парламент.

– Има публикации в чуждата преса, където се твърди, че заети в изготвяне на листите си, кандидатите са се дистанцирали от обещаното обсъждане на миграционния въпрос, така ли е?

– Това не е вярно. Обсъжданията на миграционния въпрос продължават, като например в момента тече обсъждане на реформата за връщането на мигранти обратно в техните родни страни. Аз лично внесох изменения, така че този процес да бъде забързан и да стане по-ефективен – в момента по-малко от 40% от нелегалните мигранти биват връщани в страните им на произход, което е недопустимо като статистика. Освен това току-що бе постигнато споразумение за подсилване на Европейската гранична и брегова охрана, която предвижда повече европейска подкрепа за връщането на мигранти, както и създаването на корпус от 10 000 европейски гранични полицаи до 2027 г. За съжаление мое предложение Европейската гранична и брегова охрана да връща нелегални мигранти от трета държава, като Либия или Тунис, обратно в тяхната страна на произход, с цел намаляване на миграционния натиск към Европа, бе отхвърлено с гласовете на социалистите и либералите. Не на последно място, наскоро като докладчик от страна на Европейската народна партия се противопоставих на идеята за създаване на бежански лагери в рамките на Европейския съюз и моите колеги ме подкрепиха. По този начин прекратихме опити за предоставяне на средства на фондовете „Вътрешна сигурност“ и „Миграция и убежище“ за създаването и поддръжката на такива т. нар. „контролирани центрове“.

Принтирай публикацията