– „Несъвместимост“? Г-н Николов, какво е това? Защо тази дума плаши преди изборите някои кандидати за местната власт?
– Законът определя „несъвместимостта“, като заемане на друга длъжност или извършване на дейност, която съгласно основния закон – конституцията или съгласно друг някой закон е несъвместима с положението на лицето, като заемащо публична длъжност. Тези други професии или дейности, чието паралелно упражняване със съответната публична позиция, е забранено, могат да се отнасят към публичния или към частния сектор. Чл. 34, ал.5, т.3 от закона за местното самоуправление предвижда забрани, нарушаването на които води до „несъвместимост“, когато не самият общински съветник, а свързано с него едноличен търговец или за свързано с него търговско дружество сключи определени договори.
– „Свързано търговско дружество“ – това пък какво е?
– Това е, когато съветникът е член на управителния, надзорния или контролния съвет на съответното дружество и (или) е съдружник, акционер или притежател на дялове в капитала на дружеството, дори и те да са в минимален размер. От 1 декември 2019 г. на Едноличния търговец ( ЕТ) на съветника или на свързано с него дружество ще бъде забранено да имат договори с три алтернативно посочени субекта. Първо, с общината, в която е съветник; Второ – с търговско дружество, в което има участие която и да е е от всички 265 общини – както дружество с еднолична общинска собственост в капитала, и за дружество с миноритарно общинско участие, дори и то да е от една акция. И трето – общински предприятия от всичките 265 общини.
– За какви договори става дума?
– Нормата обхваща всякакви договори – за продажба на собственост и вещни права, за наем, за съвместна дейност, концесии, обществени поръчки и други.
По принцип е правилно решение, според мен, да се ограничава сключването на договори между свързаните със съветник Еднолични търговци ( ЕТ) или дружества и субекти, върху които той има влияние…
– „Субекти върху които има влияние“?
– Има се предвид общината, в която той е съветник, както и дружества или предприятия на тази същата община. Тава е, за да се избегне осигуряването на договори или сделки в полза на бизнеса на съветника чрез натиск върху кмета и в грубо нарушение на принципа за равенство на стопанските субекти пред закона. Често местните депутати „спазаряват“ подкрепата си за политиката на съответния кмет срещу договори с общината и други благини. Това се прави без съветникът да гласува решения, които касаят частния му интерес. С актове и подписи на кмета се отдава нещо на съветници, които са част от мнозинството в съответния местен парламент.
– „Прекомерни “? Искате да кажете „прекалени забрани, така ли“? Ако обичате, опитайте се да излезете от обтекаемия и наясен език на законодателя. Именно тоя език позволява двоен аршин при прилагането му – тоя да се „удари“, а оня да се „оправи“.
– Ограничението за сключване на договори с общински дружества и предприятия трябва да остане само за общината, в която съответното лице е съветник. Той не упражнява власт в останалите 264 общини. Следователно няма начин да се възползва от публичната си позиция, за да протежира собствения си бизнес. Разбирате ли?
– Струва ми се, да.
– Тази рестрикция – че всякакви договори, сключени от фирма (ЕТ) на съветника или свързано с него дружество водят до несъвместимост. – е несъответстваща на реалностите. Това означава, че ако след 1 декември 2019 г. един съветник, който чрез ЕТ развива дейност на общопрактикуващ лекар, сключи договор за наем на помещение в селото, където лекува хората, той ще се окаже в несъвместимост и ще последва предсрочно прекратяване на мандата му. В подобна ситуация ще се окаже и съветник, който притежава от 50% от капитала на новосъздадено дружество с ограничена отговорност (ООД), сключило договор с общинската фирма „Топлофикация“ за доставка на топлоенергия. За да се избегнат подобни случаи и за да се постигнат истинските цели на „несъвместимостта“, следва да се прецизират договорите, сключването на които води до „несъвместимост“. Добре би било „несъвместимост“ по Закона за местната власт да възниква само, ако еднолични фирми на общински съветници или свързани с тях дружества сключват договори, при които има усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз. Или само при договори с висок обществен интерес, предхождани от търгове, обществени поръчки и концесии. В случаите, в които лекари, които са общински съветници, наемат, след провеждане на търг или конкурс, общински помещения за здравни цели, следва да се въведе изключение. И такива договори да не водят до несъвместимост.
– А ако някое общинско предприятие сключи договор с кооперация, сред които членове има общински съветник?
– Според чл. 34, ал.5, т. 3 от Закона за местната власт няма да има несъвместимост, дори ако тоя съветник е член на управителния орган на тая кооперация.
– По каква логика?
– Нормите със санкционни последици следва да бъдат тълкувани и прилагани буквално. Това изискване изключва „несъвместимост“ в тези случаи при условие, че нормата на чл.34, ал.5, т. 3 визира само ЕТ или търговски дружества на съветника. По същата причина ограниченията на чл.34, ал.5, т.3 не водят до „несъвместивост“ и в случаите, в които след 1 декември едноличните търговци или дружества на близки роднини на някой съветник сключат договори с общината, в която той е съветник или с нейно, общинско предприятие.
– А ако тия договори са сключени преди 1 декември т.г., или са висящи към тая дата?
– Тогава „несъвместимост“ няма. Новите общински съветници ще търпят нови забрани за бизнес с общината, в която са избрани. Но за да се приеме, че ресктрикциите имат обратно действие и обхващат и факти, които са възникнали преди влизането им в сила, това трябва да е предвидено в самата норма. Самата законова уредба изключва в момента на установяване на „несъвместимост“ за договори, сключени до 30 ноември 2019 г., съветниците да декларират факти за „несъвместимост“ към датата на избора им пред октомври, както и предприетите действия за прекратяването u. Това те трябва да направят в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати – 30 октомври 2019 г. Избраните за първи мандат съветници не са упражнявали власт при сключването на договор през 2017 г. например, за да се приеме, че се засягат принципите, които „несъвместимостта“ охранява, а именно – равенство на стопанските субекти пред закона. За тези от новоизбраните съветници, които са били такива и в мандата 2015 – 2019 г. и са сключили съответните договори през предходния мандат, не е имало действаща забрана – не и към датата на сключването им.
– Ако правилно ви разбирам, чл.34, ал.5, т.3 от Закона за местната власт се нуждае от прецизиране? От подобряване? Или греша?
– Аз смятам, че забраните за сключване на договори следва да бъдат съчетани с обновяване на процедурата за установяване на „несъвместимост“ на общинските съветници. В момента тя е архаична, защото следи само дали съветника е декларирал на входа на мандата „несъвместимост“, ако има такава. Всеки съветник е длъжен в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати да подаде декларация, с която да обяви, че е в „несъвместимост“ към датата на избора и да направи това, което зависи от него за да бъде тя преустановена. Предвижда се възможност за предсрочно прекратяване на мандат, като последица от „несъвместимост“ само, ако тази „несъвместимост“ е съществувала в първия един месец от датата на избора, и не е декларирана и отстранена. Действащият режим не предвижда постоянна, през целия четиригодишен мандат възможност за у становяване на „несъвместимост“ и налагане на санкцията „прекратяване на мандат“. И това трябва да се коригира.
– Г-н Николов, ще ви призная, че тази законодателна материя, наречена „несъвместимост“ и „конфликт на интереси“ е твърде неясна за мен. Боя се, че не само аз, а и повечето хора, неизкушени в правото, трудно се ориентират в нея. Алчността на някои власимащи често е очевадна и неведнъж остава неясно защо например КПКОНПИ решава, че „конфликт на интереси“ няма.
– За да възникне конфликт на интерес едновременно и комулативно са необходими три предпоставки: 1) лице, заемащо публична длъжност; 2) изпълнено служебно задължение от същото лице, което е в правомощията му и 3) частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързано с него по критериите на закона, който да може да доведе до облага и да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията. Свързани лица с лице, заемащо публична длъжност, са три алтернативно определени в действащия и отменен закон лица: 1) определен кръг негови роднини; 2) лица, по отношение на които овластеното лице се намира в определени, икономически зависимости, които внасят съмнения в обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията му и 3) лица, по отношение на които овластеното лице е в политическа зависимост. Вярно е, че неведнъж решенията на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) предизвикват дебати. Така беше с решението относно продажбата на апартаменти от търговско дружество на народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание.
– Имате предвид решението за апартамента с личния асансьор на Цветан Цветанов? Че конфликт на интереси няма?
– Да. Но в този и други дебати се пропуска обстоятелството, че решенията на КПКОНПИ не са окончетелни. Актовете на КПКОНПИ, с които не се установява конфликт на интереси, се изпращат до окръжната прокуратура по адреса на органа. Ако прецени, като защитник на обществения интерес, компетентният прокурор, може да подаде протест до Административен съд София град в едномесечен срок от съобщаване на всяко решение, с което не се установява конфликт на интереси. Окончателно е едва решението на Върховният административен съд, постановено като касационна инстанция по отношение решението на апелативните съдии.
Николай Николов е роден през 1972 г. в Ловеч. Магистър (1995) и доктор по право (2010) от СУ. Работил е като юрисконсулт на община, член на първия състав на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност (2005 – 2010 г.), член и шеф на на Комисията за конфликт на интереси (2011 – 2018). Адвокат. Член на Научно – експертния съвет на Института за модерна политика. Автор на на пет монографии и над 40 статии в наши и чужди научни списания – за гражданската конфискация, конфликта на интереси, декларирането на имуществото, административното право и процес.
източник: вестник „Труд“
