Най-застрашени да попаднат в тази група са безработните, икономически неактивните и техните деца.
Докато в София рискът от бедност е 10 процента, в градове като Видин и Сливен достига 40 на сто.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочи, че едва 7 на сто от работещите попадат в групата на бедните, докато при незаетите този процент достига 50.
Заетостта при висшистите е 80 на сто, докато при хората с основно или по ниско образование.
„Под половината са икономически активни, тоест и аргументът за безработицата трябва да бъде разширен и да гледаме лица, които са неактивни, тоест те дори не търсят работа„, твърди Ганев.
Същевременно над 1 млн. души в България са с основно или по-ниско образование в работоспособна възраст.
Те въобще не могат да се реализират на пазара на труда и това е голям проблем, свързан с бедността. Факторът „образование“ е ключов за проблемите с бедността на населението.
„При тези хора заетостта е около 30%, което обуславя високата безработица и голямата икономическа неактивност“, коментира Петър Ганев.
По думите му хората с ниско образование попадат и в риск от бедност.
„Проблемът на пазара на труда е образователен, а не единствено структурен. Много голяма маса от хората в работоспособна възраст имат основно или по-ниско образование“, допълни експертът.
Той уточни, че те въобще не успяват да се реализират, дори и при добри условия на пазара на труда.
Увеличава се броят на хората, работещи на две места, показва още проучването. Благодарение на социалните плащания намаляват пенсионерите в дълбока бедност.
Социалната политика в някаква степен е ориентирана правилно към децата, но не е докрай насочена към бедните и профилът на бедността в отделните области е доста различен.
Факторите като заетост, образование, малцинствени групи са различно представени в отделните области и това говори за нуждата от някаква децентрализация.
