Последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история“. Това каза премиерът Бойко Борисов по повод 30-ата годишнина от падането на комунистическия режим у нас.
„С много работа и усилия днес България е различна и тук се живее много по-добре. По време на Прехода преминахме през редица трудности – хиперинфлация, масови фалити на банки, пенсии и заплати по няколко долара, опашки пред магазините, празни щандове, блокиране на цялата държава, безнадеждност.
Днес това са спомени от миналото. България е член на НАТО и на ЕС, пътуваме свободно по света, БВП бележи ръст всяка година, а безработицата е на историческо рекордно ниско ниво. Извървяхме дълъг път и днес България се развива. Най-важното днес е, че резултатите се постигат с работа и зависят от всеки един от нас“, написа той във фейсбук.
„Преди тридесет години на този ден новините валяха една след друга дори в родилния дом, където очаквах дъщеря си и се опитвах да си представя какво бъдеще я чака. Повечето си разменяхме от уста на уста, слуховете се множаха. Берлинската стена се сриваше, само след няколко часа щяхме да видим онези кадри по телевизията, на които Тодор Живков гледаше неразбиращо от президиума, докато обявяваха оставката му. Малко преди това същият беше призовал да „се снишим“ докато светът ври и кипи, сега гледаше онемял как най-близката му гвардия се отрича от него, за да запази собствената си власт. После дойде касетата на Евгени Михайлов с „танковете“, после дойдоха студентските стачки, после дойдоха раздадените куфарчета и назначените милионери, бандитската приватизация, хиперинфлацията, надеждата с Петър Стоянов на балкона на Президентството, шансът за членство в НАТО и ЕС, тежките преговори и самото членство в НАТО и ЕС“. Така започна публикацията си във фейсбук председателят на Народното събрание Цвета Караянчева по случай 30-ата годишнина от падането на комунистическия режим в България. Вижте какво още пише:
„Преди тридесет години на тази дата всеки от нас мечтаеше. Аз мечтаех за себе си, за любимите си ,за новородената Калина.
Днес правим равносметка доколко са се сбъднали мечтите ни. Разбира се, че не са се сбъднали толкова, колкото ни се иска. Преди тридесет години имаше хора, дето ни обещаваха реки от мед и мляко и пропускаха онази част за личната отговорност, нуждата от труд и предприемчивост, колко крехка е младата демокрация и колко пъти ще се опитат да ни излъжат. Днес сме по-предпазливи, искам да вярвам, че сме станали по-отговорни.
Реки от мед и масло има само в приказките, но винаги ще има нужда да сме нащрек срещу лъжите и фалшивите обещания. И дано за тридесет години да сме осъзнали, че в тази игра няма на кой друг да разчитаме, освен на себе си, мила моя Калина, мили мои внуци. Времената се променят непрекъснато, нека да внимаваме за посоката“.
На този ден преди 30 години падна комунистическият режим и България тръгна по пътя си към демократични промени и пазарна икономика.
Всичко започва на 9 ноември – денят, в която пада Берлинската стена. Свидетелствата разказват, че тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, за да го убедят сам да се оттегли от властта и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП. Причината е натиск от Москва.
С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР започва процес на перестройка и България също обявява курс към преустройство. За първи път обаче се появяват различия между Тодор Живков и съветски ръководител. Така, неочакваното събитие става факт – Тато, както народът го нарича, пада от власт след цели 35 г. По време на онзи разговор пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“ и дори не изглежда притеснен.
В залата цари пълно мълчание, а Тато не изглежда на себе си, очевидно осъзнавайки, че срещу него има истински заговор. За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов – най-дългогодишният външен министър на страната – от 1971 г. От трибуната той благодари на Живков.
В редакцията на сп. „Социологическа мисъл“ се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и „Екогласност“. Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент – д-р Желю Желев.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.
Провеждат се първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим.
Междувременно – през януари 1990 г., вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна заповед – да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната операция цели БКП да запази контрола на своя агентурен апарат и да прочисти архивите от компрометиращи материали. В същото време новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри – персонална пенсия, охрана, мерцедес и вила.
На 18 януари 1990 г. той е арестуван.
На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат – за жилища, коли и др.
На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.
На 5 август 1998 г. Тодор Живков умира.
След смъртта му са прекратени и другите дела, заведени срещу него – за фонд „Москва“, за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят и за Възродителния процес.
Плахи стъпки към демокрацията На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС). Месец по-късно започват консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „кръгла маса“ за мирен преход. „Кръглата маса“ заседава от 16 януари до 15 май 1990 г. и приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията и законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС).
На 3 април 1990 г. парламентът избира Петър Младенов за президент (председател) на България. В този ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Изборите за седмо ВНС през юни са спечелени от БСП. СДС оспорва резултата и започва протести, подкрепени и от студентите, които в крайна сметка водят до свалянето на Младенов. Под натиска им и заради прословутата реплика „По-добре е танковете да дойдат“, той подава оставка на 6 юли 1990 г.
На 1 август 1990 г. ВНС избира Желю Желев за президент. Две години по-късно той печели първите демократични избори. Немалко българи и до днес не мислят, че преходът е завършил успешно, някои дори си спомнят с носталгия за Тодор Живков.
