Четвърти сме в Европа! Силни сме! МОЖЕМ! България бе една седмица волейбол и само волейбол!
А този спорт се оказва и големият обединител на народа. Щом националите играят, шоуто е задължително. Една друга страна на успеха обаче не се вижда с невъоръжено око: клубният волейбол.
Във волейбола, за разлика от другите колективни спортове, успехи има, но и структурата на родната лига е похвална: развиват се таланти, които играят след това в наистина големите първенства на Стария континент, а в някои случаи дори и извън него. Но именно родното първенство е разковничето. Играчи – имаме, а качество на отборите-не! Марек, Марек, и отново Марек става шампион. Участва колкото да покаже талантите си в Европа и се връща бързо в родната действителност. Последният случай, в който можехме да се похвалим, че наш отбор мина груповата на волейболната ШЛ, е ЦСКА! Да, точно така. ЦСКА, чиято ситуация сезон след сезон става все по-незавидна. ЦСКА, който има в клубната си витрина 3 титли от Шампионска лига (при мъжете от 1969 и при жените от 1979 и 1984). А как успява старши-треньорът Александър Попов да мотивира младите да играят за някакви си 300-400лв.? Това вече наистина не знаем, но можем само да похвалим ръководителя на червените, който по някога може спокойно да бъде наречен „магьосник“.
И като заговорихме за армейците, като че ли веднага се достига и до друга болна тема за българите – ВК „Левски Боол“. След поредното прекръстване на отбора нещата отново нямат никакво развитие. „Сините“ фенове обмислят да стимулират, макар и символично, отбора чрез спасяване, подобаващо на клуб с традициите на Левски. Идеята е да се покаже, че има хора, които ги е грижа за родния волейбол. И повярвайте ми, стига да се организира добре, „Арена Армеец “ отново ще се пука по шевовете от публика, дошла да каже заветното „Само Левски!“, както се случи вече веднъж със спасяването на баскетболния отбор.
Тазгодишното участие на Марек в евротурнирите, за съжаление, се очертава като поредното неинтригуващо. Сякаш сценарият вече е написан и е до болка познат: последно място в групата, никакви шансове за класиране още след първите 2 срещи и напускане през парадния изход. А разликата в класите… тя бе видяна още в първата среща, при това пред родна публика в Дупница, където родните представители отстъпиха на Белогорие, воден от атомното им нападение начело с 218-сантиметровият Дмитри Мусерски – волейболист, който по подразбиране е национал на Русия. И точно оттук идва голямата разлика: в италианското първенство играят представители от националния им отбор. Нещата са абсолютно същите и с Русия, а нашите национали играят навсякъде, но не и в … България.
Много хора ще кажат, че държавата е виновна, но в интерес на истината правителството ни отделя достатъчно средства за този спорт, наречен от министъра на спорта Красен Кралев „религия“. Просто нужен е стабилен собственик, за да дърпа каруцата с воловете на родния волейбол. Но при наличието на председател на българската федерация – инженер(?!?) Данчо Лазаров става ясно, че инвестиции трудно могат да бъдат привлечени. Само да припомня, че именно той е причината Матей Казийски, както и Радостин Стойчев да не играят за трикольорите.
Националите ни, пръснати навсякъде по видните световни първенства, могат лесно да бъдат привлечени обратно в родната действителност. Действителност, даваща добра почва за развитие. По този начин, като разберат чужди клубове, че ще се изправят срещу български клуб, ще треперят! Само си представете националния ни отбор пълен с играчи, които играят в родното първенство… Този фактор би сработил момчетата много по-бързо и би ни накарал да помечтаем. Защото е ясно, че рано или късно България ще бъде на върха. Там, където вече няколко години не успяваме да стигнем, но рано или късно ще успеем. Там, където ни е мястото!
Автор: Калоян Кюркчиев
