Бившият следовател по особено важни дела на Генералната прокуратура Игор Степанов изисква от следователите да образуват наказателно производство срещу Йосиф Сталин. Така той планира да постигне правна оценка на масовите екзекуции и заточения, извършени със заповед, подписана от вожда на СССР. Експертите отбелязват значението на обсъждането и осъждането на съветските репресии, пише руското издание „Коммерсанть“, цитирано от Агенция „Фокус“.
Степанов е подал заявлението за репресиите, извършени по заповед на Йосиф Сталин, до Генералната прокуратура и Следствения комитет на Русия (СКР). Той се позовава на заповед на НКВД (Народен комисариат по вътрешните работи) № 00447 от 30 юли 1937 г. „За операция по репресиране на бивши кулаци, престъпници и други антисъветски елементи“. В документа са дадени конкретни цифри: да се разстрелят 82,7 хиляди души, а още 193,4 хиляди да се заточат в лагер. Постановлението за приемане на заповедта е подписано от члена на Политбюро и секретар на ЦК ВКП(б) Йосиф Сталин. По този начин, обяснява в заявлението Степанов, Сталин трябва да се счита за „организатор на масови убийства, т.е. геноцид на православни свещеници и други граждани“. Репресирани са и роднини на Степанов – около 20 души, предимно свещеници. „СКР е изпратил заявлението в ГСУ СКР в Москва и повече нямаше известие от там. Незнайно защо Генералната прокуратура препрати молбата в Ивановска област“, разказа пред „Коммерсанть“ Степанов. Следователите от ивановското СУ на СКР са отказали да приемат заявлението и да проведат процесуална проверка, като са пояснили, че бившият им колега не е съобщил „конкретни сведения за обстоятелствата, показващи признаци на престъпления“ в действията на Сталин. Степанов е обжалвал отказа в областната прокуратура, надзираваща работата на следователите. Но заместник-прокурорът Евгений Романовски не е намерил нарушения. Приемането на постановлението за утвърждаване на заповед № 00447 на НКВД от Политбюро на ЦК на ВКП(б) не е достатъчно основание за образуване на наказателно дело, пояснил Романовски и не отменил решението на следователя. Степанов е обжалвал този отговор, като се е позовал на Конституционния съд на Руската Федерация, който в определение от 25 юни тази година посочва незаконосъобразността на отказа да се приеме заявлението без процесуална проверка. Той подчертава, че е готов да стигне до Европейския съд по правата на човека, като неговата цел не е самото наказателно дело, а официална юридическа оценка. „Не може да се образува наказателно дело във връзка със смъртта на заподозрян – СКР ще откаже. Но преди това прокуратурата е длъжна да даде правна оценка на действията на Сталин“ – казва Степанов. – „Сега няма правна оценка и следователно култът към Сталин е запазен, паметниците му се поставят. В Русия има над сто паметника на Сталин, както ми казаха в кметството на Новосибирск, обяснявайки защо там е издигнат такъв монумент“. Наказателно дело срещу Йосиф Сталин и редица съветски ръководители бе образувано през 2009 година от ГСУ СБ на Украйна за масовия глад през 1932-1933 гг. Съдиите потвърждават извода на следователите, че обвиняемите са извършили това престъпление и са закрили делото във връзка с тяхната смърт. „Искам, както в Украйна, да бъде потвърдено престъплението на Сталин“, пояснява Степанов. В Русия престъпните действия на Сталин не са осъдени официално, припомня пред „Коммерсанть“ заместник-председателя на съвета на научно-просветителския център „Мемориал“, един от водещите специалисти по историята на органите ВЧК-ОГПУ-НКВД Никита Петров. „Искането на Игор Степанов е по своему новаторство“, казва Петров, като отбелязва, че не му е известно някой друг да е подавал аналогичен иск: „У нас даже не са образувани наказателни дела по конкретни престъпления. Катин е разследвана (масовото убийство на близо 22 хиляди пленени поляци през 1940 година), но тогава прокуратурата не предявява обвинения на Сталин и правителството, виновни за назначаването на ръководителя на НКВД Лаврентий Берия и неговото обкръжение. В Русия има някакъв особен пиетет пред Сталин, нежелание да се забележи, че той е обикновен престъпник“. През 2015 г. руски правозащитници инициираха публичен трибунал срещу сталинизма, Сталин и неговия вътрешен кръг. „Това не беше свързано с наказателно дело, а за проучване на редица исторически документи, които мнозина не знаят“, обясни пред „Коммерсанть“ Илия Шаблински, един от инициаторите на трибунала, член на президентския съвет за правата на човека. На изслушванията се говори за темповете на екзекуциите, за антисемитските кампании и други подробности за репресиите в СССР. Шаблински подчерта, че е необходимо да се върнем към темата за съветските репресии, да ги обсъдим и осъдим, но смята, че образуването на наказателно дело срещу Сталин е ненужно. „Това, което прави Игор Степанов, е много важно“, възразява президентът на общоруското обществено движение Съюз на десните сили Леонид Гозман, който говори като представител на Степанов в съда срещу директора на ФСБ Александър Бортников. Както „Коммерсанть“ съобщи на 24 декември 2018 г., Степанов счита, че в интервю за „Российская газета“ през декември 2017 г. Бортников оправдава репресиите, като ги нарича „ексцесии“ (според ръководителя на ФСБ , в резултат от „чистките“ в органите „квалифицираните сътрудници са прехвърляни в периферията, увонявани са или са били арестувани“, а „тяхното място са заемали хора без опит в оперативната и следствената работа, но готови заради карирерата да изпълняват всякакви заповеди“ и „с това, отчасти, са свързани нарушенията в работата на ОГПУ-НКВД на някои места“). Гозман заяви пред „Коммерсанть“, че правна оценка на действията на Сталин ще даде възможност за промяна на страната и ще накара властите да спазват закона. Той припомни процеса в Нюрнберг – според него „една от причините за сегашната силна демокрация в Германия“.
