10 ноември 1989 г.: Пленумът, който сложи кръст на Тато във властта

Всеки българин към 50-те помни изумената физиономия на Тодор Живков от историческия пленум на 10 ноември 1989 г., който сложи кръст на 30-годишния му престой във властта, пише „Стандарт“. 

В онзи ден, преди 31 години, комунизмът падна и започна странното и мъчително нещо, което днес все още наричаме преход и не сме сигурни кога наистина ще му се види краят.

Живков искал Лилов да го наследи, Луканов наложил Петър Младенов в сауната на съветското посолство.

Изказвани са какви ли не хипотези за застиналата в шок отворена уста на Тато. Според едни бил болен, според други – сънлив. 78-годишният тогава политик обичал да си поспива следобед и в момента на вестта, че го сменят, бил още под влияние на дрямката.

Трети са убедени, че недочувал и просто се мъчел да разбере какво говорят в залата. В зората на демокрацията пък се наложи тезата, че Живков е ахнал и замръзнал, защото нямал никаква представа за преврата, който му спретват Андрей Луканов и Петър Младенов.

Истината излезе на бял свят преди три години. Тодор Живков сам е поискал да бъде освободен от поста генерален секретар на Българската комунистическа партия. Защото много добре е знаел за намерението на Михаил Горбачов да го махне.

Разкритието направи бившият министър на културата Георги Йорданов във втория том от поредицата си „Притаени мигове“. В книгата си, която разкрива интересни моменти от финала на БКП-управлението, Йорданов публикува и стенограмата от последното заседание на Политбюро на ЦК на БКП, състояло се на 9 ноември 1989 г.

Всъщност битките за власт и игрите за поста на Живков започват още преди той да заговори за хвърляне на оставка. През 1987 г. Михаил Горбачов обявява своята „перестройка“ към демокрация, година по-късно Литва, Латвия и Естония стават първите съветски републики, които приемат декларации за държавен суверенитет. С тях обявяват националното си законодателство за върховно – над съюзното на СССР. Целият свят е вперил очи в Източния блок, където ври и кипи усещането за промени.

У нас те формално започват на 2 ноември 1989 г., когато в София пристига съветският посланик Виктор Шарапов. Още на следващия ден той се среща с Живков и го уведомява, че генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов иска той да се оттегли. Тато не се съгласява веднага, но натискът от Москва продължава. Бившият първи се опитва да се спаси, като заявява, че в БКП няма подходящ човек, който да го замести. Но Шарапов, цитирайки ръководството на СССР, му препоръчва на предстоящия на 10 ноември пленум да предложи за нов генерален секретар на ЦК на БКП външния министър Петър Младенов. Виждайки дебелия край, Живков склонява, но не се предава. Предлага за свой наследник Александър Лилов…

„Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад“, белетристично започва своя разказ за 9 ноември Георги Йорданов във втори том на съчиненията си „Притаени мигове. Откровения“. Тогава той е кандидат-член на Политбюро и председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. Денят му започва в 6,30 часа с „обичайната игра на футбол в голямата зала на „Герена“.

В 10.30 ч. Йорданов се среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Луканов носи последната информация от посланик Шарапов, с когото се е видял в сауната на спортния комплекс на съветското посолство. Именно там Луканов остро се противопоставя на предложението на Живков и заявява на Шарапов: „Ако Лилов оглави БКП, ще се избием!“

Там разбира, че изборът на Горбачов и Политбюро на ЦК на КПСС за лидер на БКП твърдо е Петър Младенов и споделя тази информацията на Йорданов в коридора на МС.

Луканов е бесен, че Живков се изказал неодобрително и остро срещу „много от нас“ пред Шарапов, че е предложил  Лилов за генерален секретар. И се гневи: „Това в никакъв случай не бива да се допуска! Съветските другари са се спрели на Младенов…“

В 15:30 ч Луканов и Йорданов отново се срещат в коридора на МС. Луканов казва, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС.

В 17.00 часа на 9 ноември 1989 г. около елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в държавата – членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия. Пред тях Тодор Живков заявява: „Другари, утре е пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос.

Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред и да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар“. Като аргументи за освобождаването си Тодор Живков посочва факта, че стои начело на партията и държавата вече 30 години, както и това, че наближава 80-годишна възраст, а постът изисква голямо напрежение. Кой да бъде избран за генерален секретар е работа на Политбюро, казва още Живков и допълва, че категорично поставя въпроса да бъде освободен. За евентуален свой заместник Тодор.

Живков посочва Георги Атанасов уточнявайки, че е сформирано такова становище още когато писмено е заявил, че иска да се оттегли. Атанасов обаче си прави отвод и предлага Петър Младенов. След неговото изказване следват две минути пълно мълчание и никой не взема думата. После Стоян Овчаров, Андрей Луканов, Пенчо Кубадински, Добри Джуров и други започват един през друг да подкрепят идеята за поста да бъде издигнат Петър Младенов. На заседанието се обсъжда и още нещо – промяната да бъде направена цивилизовано и за нея навреме да бъде информирано и ръководството на Комунистическата партия на Съветския съюз. Лицемерно, всички се изказват с подчертана любезност за приноса на Живков. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе. Добри Джуров шеговито пита: „А, защо не троянска сливова…“.

Петър Младенов определя заседанието като историческо. То завършва в 19.10 часа. Защо тогова на следващия ден Живков е така изумен от рокадата? Защото преврат все пак има. На 10 ноември Тато е освободен и от втория си пост председател на Държавния съвет. Нещо, което не е влизало в сметките му. Така на историческия пленум Живков разбира, че вече е предаден от своите и е никой.  На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за каквито и да е заключителни думи, утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

Живков си тръгва от залата на пленума в резиденция „Бояна“ напълно сам. Единственият, който го изпраща до асансьора е Петър Младенов. Живков няма представа, че шапката му е била скроена 4 месеца по-рано
когато през юли 1989 г. Добри Джуров и Петър Младенов се срещат с Михаил Горбачов в Букурещ по време на заседание на Варшавския договор.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на БКП върху властта.

Коментари (0)
Добави коментар