Професор Филчев, какво си помислихте, като чухте, че главният прокурор Иван Гешев погва с четвърт век закъснение виновниците за това, което хората наричат „големия грабеж на държавата?
Свидетели сме на нещо, което не е ставало от 30 години. За пръв път по време на мъчителния преход има истинско, а не мнимо, взаимодействие между прокуратурата и правителството в борбата срещу престъпността. Очевидно и главният прокурор Гешев, и премиерът Борисов са разбрали, че положението на българите е твърде тежко и е крайно време решително да защитят гражданите от престъпни посегателства.
Какво разбирате под „Твърде тежко положение“?
Първо, разбойническата приватизация доведе до силна класова диференциация, до дълбоко разделение на обществото на бедни и богати. Обществото стана несправедливо и дори уродливо. Общество, в което обикновеният човек няма бъдеще. В което бедният, малкият човек е на ръба на оцеляването. На второ място, всекидневната битова престъпност залива страната и нанася допълнителни вреди на хората, които едва изкарват насъщния си хляб. Всичко това подтиква управляващите да действат решително за да възстановят, доколкото е възможно, справедливостта в обществото и да избавят хората от битовата престъпност. Прокуратурата и органите на изпълнителната власт – МФ, МВР, ДАНС и другите специални служби – действат активно, енергично в цялата страна. Не жалят усилията си, за да направят по-добър живота на българските граждани. Затова трябва да ги подкрепим и да отдадем заслуженото уважение към труда им. Но също и да ги предупредим, че борбата за законност трябва да се води със законни средства.
Защо ми се струва, че това е много важно предупреждение?
Нашето общество е изправено пред вечната дилема коя от двете ценности да предпочете – контрола върху престъпността или правата на гражданите. Проблемът е да се намери балансът между защитата на обществото от престъпността и защитата на индивидуалните права на гражданите от посегателствата на самата държава. Днес повечето европейски държави, Америка, Русия и Китай предприемат решителни мерки срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията. Но тези мерки не бива да нарушават основните права на човека. Все пак нашият идеал не е държавата на Джордж Оруел от 1984.
Да се върнем при проверката на приватизацията. Не е ли прекалено закъсняла?
В момента обществото изпитва потребност да се потърси отговорност от виновните за бандитската приватизация. Това донякъде ще възстанови справедливостта и ще върне вярата на хората в държавата. Очевидно управляващите имат политическа воля за тази историческа стъпка. Партия „Атака“ също постави въпроса. От тази гледна точка ситуацията е уникална. Най-сетне има шанс българите да видят справедливост. Главният прокурор разпореди да се проверят не само приватизационните сделки, но и изпълнението на задълженията по тези сделки, както и последващия контрол върху приватизацията, който извършват компетентните държавни органи. Ще има трудности от организационен характер. Нужни са много експерти – юристи, финансисти, икономисти, оперативни работници. Нужно е да се разработи обща методика за всички проверяващи органи. Но основната и трудно преодолима пречка е юридическа. За повечето случаи давността за наказателно преследване е изтекла.
Тогава?
Нужно е да се удължи тази давност. Това означава да се създаде един по-тежък закон и след това да се придаде обратна сила на този по-тежък, по-неблагоприятен за дееца закон. А това е забранено от основен принцип на наказателното право, установен в чл.2, ал.2 от НК: По-тежкият, по-неблагоприятен за дееца закон няма обратно действие. Решението трябва да се търси по-високо конституционно равнище. Нужно е да се промени Конституцията. Съгласно чл. 5, ал. 3 никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Този конституционен принцип претворява разпоредбите на чл. 15 от Международния пакт за гражданските и политическите права и на чл. 7 от Европейската конвенция за правата на човека, които предвиждат освен това, че не може да се налага по-тежко наказание от наказанието, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението. С други думи, по-тежкият закон за дееца няма обратно действие.
Доколкото разбирам, давността е непреодолима пречка? И никой крадлив приватизатор не може да бъде наказан, че е откраднал предприятие десетки години преди да му побелее брадата?
Проблемът е да се увеличи давността за дадено престъпление, след като тя вече е изтекла и след това да се придаде обратна сила на тази по-тежка за дееца норма. Това трудно ще се приеме. Принципът на правна сигурност забранява да се влошава положението на гражданите с обратна сила. Но се допускат изключения от този принцип, когато „целта, която трябва да бъде постигната, изисква това“ и ако „бъдат отчетени оправданите правни очаквания на засегнатите страни“– това е съгласно акта на Европейската комисия и решения на Съда на ЕС. А дали ще се приеме такова изключение, ще реши Народното събрание. Имат думата партиите и техните народни представители.
Лесно е да се каже.
Това е подходяща задача за Съвета по законодателство, ръководен от проф. Герджиков. Там са събрани най-добрите юристи, елитът на българската правна мисъл. Те често се оплакват, че нямат работа. Ето сега е моментът да намерят подходяща юридическа формула, която да обслужи справедливостта. Цялото общество жадува справедливост. Всички искат да се потърси отговорност от виновните за разбойническата приватизация. Нашите брилянтни юристи следва да бъдат на висотата на обществените очаквания. Нека престанат да се замерят с юридически постулати и да отговорят на обществените нужди. Може да го направят и без пари. По изключение. На ползу роду. Между другото, в нашата недавна история има подобен правен казус.
Какъв?
През 1990 г. законодателят удължи 20-годишната давност „за убийство на две или повече лица“ на 35 г. Целта беше да се създаде възможност за търсене на наказателна отговорност от убийците в лагерите в Белене и Ловеч, тъй като давността е изтекла. Този акт на НС породи големи спорове и съпротива. Въпросът беше може ли с обратна сила да се възстанови изтеклата давност за политическите убийства. Тогавашният главен прокурор Мартин Гунев не внесе обвинителен акт за тези престъпления, а поиска тълкуване от Върховния съд. Пленумът на Върховния съд по мой доклад, като съдия там, отхвърли това искане през 1991 г. Главният прокурор Гунев си подаде оставката. Следващият главен прокурор Татарчев внесе обвинителен акт срещу убийците от лагерите, но това срещна съпротива във Военната колегия на Върховния съд… продължението ВИЖ ТУК!