Надписът е документиран за първи път от доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Национален исторически музей, който го датира за времето на император Комод. Съхранява се във фонда на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – гр. Троян. В началото на октомври надписът е предоставен временно в НИМ за дъпълнителен анализ. Според най-добрия български епиграф, Николай Шаранков от СУ „Св. Климент Охридски“, въпреки че паметникът не е цялостно запазен, в него може да се разчете императорската титла на император Марк Улпий Траян. В момента Шаранков проучва и частично запазените имена на римските консули, упоменати върху камъка.
В най-долния запазен ред се чете и латинската дума „мост”. Надписът е свързан със строителството на мост, веднага след Втората дакийска война на император Марк Улпий Траян (106 г.). Въпросният мост е бил построен на мястото на сегашния „Камен мост“ над река Кнежа, спускаща се от билото на планината през с. Балканец.
Епиграфският паметник е първият по рода си от времето на великия владетел на римската империя – Траян, на пътя Ескус – Филипополис.
За пореден път се доказва, че съвременният град Троян носи името на Траян, който, както личи от надписа, е построил важен елемент от пътната инфраструктура на римския път в сегашните южни покрайнини на града.
Очаквайте през 2016 г. нова книга на историците за крайпътните станции в Троянския Балкан, както и любопитни непознати сведения извлечени от епиграфските паметници.
Община Троян
Национален исторически музей