По инициатива на народните представители Ивайло Папов – зам.- председател и Димитър Пашев – член на Комисията по образованието и науката в 48-то Народно събрание, „Възраждане“ внесе предложение за промяна в „Закона за изменение и допълнение за предучилищното и училищно образование „.
С него политическата организация предлага въвеждане на петгодишен мандат за директорите в държавните и общинските училища. В мотивите си те посочват, че мерките са в посока демократизация и деполитизация на системата и в същата линия залагат включване на представител на учителския колектив в комисията за избор на директор. Мандатността на директорите е мярка, с която ще се противодейства и на политическите назначения на директори на училища, които често, макар понякога прикрито, влияят на цялата образователна система. Директорът е този, който независимо и безпристрастно трябва да съумее да работи с всички институции в държавата без значение коя е политическата сила, която управлява страната ни. Мандатността би ограничила и корупционните практики в българското образование.
Друга ключова промяна в законопроекта е цялостното премахване на спорната атестация на педагогическия персонал, която породи голямо недоволство в учителското съсловието през последните години. От „Възраждане“ подчертават, че заложеното атестиране е формална, повърхностна и напълно излишна процедура.
В предложението на вносителите влиза също връщането на възможността учениците от втори до четвърти клас да повтарят учебната годината, ако не са покрили минималните критерии. Така в горен клас, без значение от постигнатите резултати, ще преминават само първолаците и ще се засили контролът върху усвоените знания в начална степен.
Според „Възраждане“ образователната система се нуждае от нова посока на основата на изграждане на национално самосъзнание и самочувствие у най-младите българи.
И двамата народни представители, по чиято инициатива е изготвен законопроектът, са учители по професия с дълъг стаж в образователната система и познават нейните предимства и решенията, взимани през годините, които ѝ пречат да функционира максимално добре. Административната тежест, вменена от държавата, често превръща учителите в администратори и утежнява основната им роля на професионалисти, които образоват децата на България, а действията на някои директори, възприели себе си като незаменяеми, влияят на целия образователен процес в едно училище.