До абсурдна политическа ситуация се е стигнало с коалиционното споразумение на бъдещото управление между ГЕРБ, БСП и ИТН, което ще е подкрепяно от ДПС-Доган. Споразумението е до голяма степен подготвено и писано от обединението „Демократична България“ (ДБ), с което ГЕРБ първо започна преговори. Когато споразумението бе почти финализирано, към тях се присъединиха БСП и ИТН. Накрая ГЕРБ прекрати преговорите с ДБ и остана само с останалите две партии като страни в коалиционното споразумение. То бе подкрепено и от групата на ДПС-Доган, която ще осигури мнозинството на бъдещото правителство без да участва с министри в него.
В сряда, след като кандидат-премиерът Росен Желязков получи от президента първия мандат за правителство и го върна изпълнен с готов състав, от ГЕРБ публикуваха официалното коалиционно споразумение. В него има една малка, но значима отлика с черновата на споразумението, подготвяна съвместно с ДБ. Изчезнали са всички текстове, които осигуряват изолирането от властта на санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски.
Това показва сравнение между официалния документ, изпратен до медиите, и черновата на документа до 5 януари, с която Mediapool разполага.
Финалното споразумение е подписано само от ГЕРБ, БСП и ИТН. Формацията на Доган е подписала отделно приложение, с което се съгласява да го спазва.
В дните, докато от ГЕРБ ги убеждаваха да подкрепят трипартийното правителство, хората на Доган твърдяха, че се опитват да договорят гаранции за ограничаване на влиянието на Пеевски.
Сега става ясно, че формацията на Доган се е съгласила да се ангажира писмено с коалиционно споразумение, което всъщност не дава такива гаранции за изтласкването на Пеевски от контролните механизми на властта, каквито са били заложени в предложения от ДБ документ.
Останалите части от споразумението са почти 1 към 1 с подготвяния преди това проект, в който активна роля са имали „Демократична България“. Дори обявеното днес от Желязков, че законодателната и управленските програма на мнозинството ще бъдат изготвени до 30 дни, е от споразумението с ДБ.
Така излиза, че бъдещите управляващи са „харесали“ всичко извън изолацията на Пеевски, макар ИТН и БСП да подписаха по-рано декларацията на ПП-ДБ за „санитарния кордон“.
Междувременно споразумението съдържа нетипични за позициите на БСП и ИТН политики.
Отсъства също текстът, че премиерът е страна по споразумението. Именно въпросът за министър-председателя се превърна в авариен изход на ГЕРБ от преговорите с „Демократична България“, защото формацията не беше казала нито „не“, нито „да“.
Така партията на Борисов прекрати преговорите заради едно конкретно име, преди да са започнали преговори за него. Иронично, защото хората на Борисов провалиха миналогодишните преговори за ротация на Николай Денков с Мария Габриел с аргумента, че от ПП-ДБ искали „власт и постове“, макар от обединението да казваха, че причината е настояването им Пеевски да няма гарантирана роля за регулаторите и съдебната власт.
Това подозрение на ПП-ДБ косвено се доказва и сега, след като в коалиционното споразумение между ГЕРБ, ИТН и БСП липсват „спирачките“ срещу влиянието на Пеевски във властта.
Ключовите изтрити текстове
След прекратяването на преговорите с ДБ от споразумението са изчезнали и ключови намерения за реформи в съдебната власт, целящи да се ограничи прекомерното подслушване и проследяване.
Един от основните ангажименти, отпаднали от финалното споразумение, е за написването на закон за прилагане на санкциите срещу Русия заради войната срещу Украйна.
В първия вариант ДБ предлага включването на текст за „прекратяване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт, вкл. тези, концентрирани около „ДПС-Ново начало“ и конкретно нейния председател Делян Пеевски“.
Това е искането на ДБ за създаване на политически „санитарен кордон“ около Пеевски. Очаквано, то не е прието от ГЕРБ по време на преговорите с ДБ, а след това отпада и от подписаното коалиционно споразумение с БСП и ГЕРБ.
В сключеното споразумение на ГЕРБ с БСП и ИТН се говори най-общо за прекратяване на нерегламентираното влияние на политици върху съдебната власт, без да се споменават имена.
С участието на ДБ са договорени промени в наказателния процес с цел ускоряване на досъдебната и съдебната фаза на делата. ГЕРБ, БСП и ИТН се съгласяват за премахване на огромната власт на съдебните шефове да разрешават използване на специални разузнавателни средства (СРС) и мерките за процесуална принуда.
ДБ успява да договори с ГЕРБ реформа в прилагането на специални разузнавателни средства с цел ограничаване на злоупотреби със събраните данни и засилването на контрола.
Всичко това изчезва от договореното коалиционно споразумение между ГЕРБ, БСП и ИТН.
Тези три партии свеждат обещанието буквално до общи приказки – да се приемат промени, които да ускорят наказателния процес. Така написано, обещанието би могло да доведе буквално до всякакви резултати. Включително да се приеме дългогодишното настояване на прокуратурата за въвеждане на опростен съдебен процес в полза на обвинението, за каквото се застъпва Борислав Сарафов, а преди него и Иван Гешев.
Без участието на ДБ във властта отпада и споразумението за въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските актове, които засягат основни човешки права.
Изчезналата „изолация на парламентарни групи“
Във варианта на споразумение, в което са участвали от ДБ, частта за парламентарните мнозинства е озаглавена „Обвързано парламентарно мнозинство и изолация на парламентарни групи“. То е предвиждало:
„Страните са съгласни заедно да полагат усилия за разширяване на подкрепата за съвместните им политики, като се изключват антисистемни, антиевропейски партии и партии в изолация от европейските политически семейства, поради това че техните действия не съответстват на принципа на върховенство на правото и са уронващи демократичните принципи и политическата стабилност в България.“
Този текст би означавал ГЕРБ, БСП и ИТН да се съгласят да не търсят подкрепа от „Възраждане“, но и от групата на Делян Пеевски, който е изолиран от АЛДЕ и „Обнови Европа“.
В официалното споразумение за кабинета „Желязков“ текстът гласи: „Страните са съгласни заедно да полагат усилие за разширяване на подкрепата за съвместните им политики, като се изключват антиевропейски партии“. В обхвата на този ангажимент попада само „Възраждане“.
След това е добавен и текст за подкрепата от хората на Доган. „С изразената парламентарна подкрепа от ПГ „Демокрация, права и свободи – ДПС“ се формира мнозинство за избор на стабилно, редовно управление.“
Подкрепа за Украйна, еврото и санкции срещу Русия
В споразумението обаче са оставени множество текстове договорени между ГЕРБ и „Демократична България“, които БСП е подписала, въпреки че противоречат на досегашната ѝ проруска и популистка политика.
БСП и ИТН са се съгласили да се продължат усилията за членство на България в еврозоната, въпреки че двете партии са против бързото приемане на европейската единна валута.
Социалистите приемат тезата, че „активното участие в политиката на ЕС за възпиране на чужда агресия“ е „единствена гаранция за справедлив и траен мир в Източна Европа“.
БСП, ИТН и ГЕРБ се ангажират към „мира и архитектурата за сигурност в Европа, поддържайки подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“.
„Продължаване на помощта и дипломатическите усилия за насърчаване на диалога. Подкрепа на усилията за предоставяне на надеждни гаранции за сигурността на Украйна в съответствие с международното право“, пише в сключеното коалиционно споразумение между ГЕРБ, БСП и ИТН.
Ключова договорка, която е изработена от ДБ и ГЕРБ, останала в подписаното споразумение, е да се приеме Закон за прилагане на санкциите на ЕС срещу Русия, какъвто в момента няма.
„Уреждане на механизмите и отговорните институции за прилагането на ограничителни мерки на ЕС на територията на България“, е обещанието, залегнало в коалиционното споразумение.
Съвет за съвместно управление
Според споразумението управляващото мнозинство ще има коалиционен съвет, който е наречен Съвет за съвместно управление. Той ще координира управлението, в него ще се съгласуват приоритетите, ще се вземат политическите решения за страната, ще се решават споровете между партньорите и ще се следи за спазването на споразумението.
Съветът ще включва по трима представители от всяка формация, подписала документа. Допреди ГЕРБ да прекрати преговорите с ДБ, то е включвало и тях, но тогава са отсъствали от „Демокрация, права и свободи – ДПС“. Парламентарната група на доганистите е включена, след като във вторник вечерта ГЕРБ, ИТН и БСП договориха подкрепата на техните депутати.
Във финалното споразумение е записано само, че ДПС-Доган ще участва в съвета с двама свои представители.
Въпросният коалиционен съвет ще се ръководи от ротационен председател, който ще се сменя на всеки 3 месеца. Предвидено е заседанията да се провеждат „на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации“.
Решенията – само с консенсус
Отделно от този съвет, „ежеседмично, представители на ръководствата на парламентарните групи на страните провеждат съвместна среща за обсъждане на проекта на програма за работа на Народното събрание“.
Всички тези механизми са част от писания от ДБ и ГЕРБ проект. От него във финалния вариант е останал и механизмът за взимане на решения – чрез консенсус. А ако такъв няма, „въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение“. Запазен е и текстът за налагане на вето – от поне 2 от страните, подписали споразумението.
Избор на регулатори по правилата на ДБ
По отношение на обновяването на регулаторите във финалното споразумение са запазени изцяло текстовете от проекта с ДБ, включително и с грешки. И във финалния вариант вместо „парламентарните групи, чиято подкрепа“ пише „парламентарните групи, чията подкрепа“, както е било записано и във варианта, докато от ДБ са били част от процеса.
Така ГЕРБ, БСП и ИТН са положили подписи под документ, който предвижда надграждане на досегашните процедури за избор на членове на регулатори.
Предвижда се „отделна проверка за интегритет, предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални качества в ресорна комисия на Народното събрание“. Записано е, че всяка страна предлага самостоятелно кандидатури според вътрешните си процедури и носи политическа отговорност за номинациите си, като „страните се ангажират решенията за осигуряването на избор на кандидат да бъдат приемани от управляващото мнозинство като не се търси подкрепа от други парламентарни групи против обоснованите и навременно повдигнати възражения“.
Според официалното споразумение до 30 дни ГЕРБ, БСП и ИТН би трябвало да изготвят „хронограма за избор на контролни и регулаторни органи, при която всички органи с изтекъл мандат следва да бъдат попълнени в рамките на 1 година от подписването на настоящото споразумение“.
А органи за подмяна са: Висш съдебен съвет, Инспекторат към Висшия съдебен съвет, омбудсман, Комисия за противодействие на корупцията, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, Сметна палата.
За попълване на органи като ВСС и инспектората към него, за които трябва мнозинство от поне 160 гласа, във финалното споразумение е останало, че „страните ще решават съвместно относно възможна подкрепа на номинациите, представени от други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати“.
източник: www.mediapool.bg