Служител на администрацията на Върховния касационен съд (ВКС) е дал достъп на фирмата, градила компрометираната вече от 5 години система за случайно разпределение на дела „Смарт системс“ и до новата Единна информационна система на съдилищата, която се очаква да заработи до края на годината. Подобно подозрение възникна по време на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), след въпрос от главния прокурор Иван Гешев към председателя на ВКС дали това е вярно. Сигнал за това е постъпил до „обвинител № 1“ в последните дни.
Напълно очаквано обаче главният прокурор не бе удостоен с отговор.
А самото заседание на Пленума бе именно по повод констатациите в доклада на проверката на сигурността на сега действащата система за случайно разпределение на дела.
Пръв думата взе Лозан Панов, за да направи поредната си политическа реч и да поиска докладът да бъде публикуван на страницата на ВСС, макар че е наясно, че във връзка с него вече тече досъдебно производство.„От петък по отношение на този доклад чухме всевъзможни интерпретации и за да не се манипулира общественото мнение е най-добре този доклад да бъде публикуван. Може да се стигне до манипулиране на мненията чрез интерпретации. Освен това с всяко едно от изказванията се руши авторитетът на съдебната система. Затова настоявам за публичност“, изказа се Лозан Панов, като настоя и да бъдат изслушани пред Пленума одиторите на системата, както и специалистите, изготвили продукта.
Калина Чапкънова от Прокурорската колегия, която е и председател на Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“, посочи, че есперти от фирмата одитор имат готовност да бъдат изслушани, като с тях вече е говорено за това. Тя посочи, че експертите Любомир Тулев и Борис Гончаров вече се намират в сградата на ВСС, но поиска с тях да се разговаря при закрити врата, тъй като във връзка с доклада вече има стартирало досъдебно производство и той е част от материалите по него. Разрешение от наблюдаващия делото прокурор обаче не е било изискано дали може данните от него да се разгласяват.
Конфиденциалността на доклада вече е нарушена, настоя от своя страна и Олга Керелска и поиска докладът да бъде обсъден публично. „Публичността увеличи риска за системата“, каза Керелска.
Боян Магдалинчев обясни, че в договора с фирмата изрично е посочено, че одитът представлява конфиденциална информация и не следва да се разгласяват детайлите от него. „Мисля, че е време този евтин популизъм малко да спре. Не може да се разнася докладът наляво-надясно при образувано досъдебно производство. Този, който го направи – да си носи своята отговорност“, заяви Магдалинчев в отговор на поредното настояване на Лозан Панов, подкрепен единодушно от Олга Керелска и Атанаска Дишева, докладът да бъде публикуван на страницата на ВСС.
„Опитите на г-жа Дишева и този път да се направи на специалист по всичко този път няма да проработят. В докладът се съдържат механизмите за пробив на системата. Спрете с евтиния популизъм, застрашаваме цялата система“, допълни представляващият.
Георги Кузманов се присъедини, че, ако до момента конкретните слабости на системата са били ясни на определени хора, то оповестяването на доклада публично би направило тези уязвимости явни за всички. Даниела Марчева пък предложи публично да се публикува резюме на доклада, в който да не се съдържат технически детайли от него, но все пак да се оповестят общите изводи с цел задоволяване на публичния интерес.
Севдалин Мавров пък посочи, че и компютърните специалисти от самия ВСС са подготвени с доклад по въпроса и настоя също да бъдат изслушани.
„Съгласявам се, че експертите трябва да бъдат изслушани при закрити врата, за да не станем смешни и някой 7-класник да влезе и да разпредели някое дело. Това, което чета в доклада, е, че всеки в 7-8 клас може да направи това. Не ни е работа да учим цяла България как да влиза в системата. Колкото и да е странно и изненадващо за мен се съгласявам с тезата на г-жа Дишева и г-н Панов. Повярвайте, странно и за мен. Но съм съгласен да се публикува докладът, но след като уязвимостите бъдат отстранени. Ако г-н Лозан Панов беше искрен в желанието си обществото да е информирано и в исканията си за справедливост – нямам отговор защо от момента на встъпването си в длъжност като председател на ВКС не е поискал одит на тази система, внедрена на тъмно, пожарно и срещу 12 000 лв., колкото е заплатата на един средно-статистически специалист. Моята задача още като станах главен прокурор беше да поискам проверка за компютърната система в прокуратурата. Въпросът защо г-н Лозан Панов не искаше одит на собствената си система е реторичен. Прокуратурата няма какво да крие и това е в интерес на цялото общество, но нека докладът бъде публикуван след отстраняване на всички слабости“, заяви и главният прокурор Иван Гешев.
Главният прокурор обаче продължи, като даде информация, че в предходните дни е получил още един сигнал, този път по отношение на сигурността на новата Единна информационна система на съдилищата, която се очаква да заработи до края на годината. „Дал ли е служителят на ВКС Павел Андреев достъп до новата разработвана Единна информационна система на съдилищата на фирмата „Смарт системс“?“, попита Гешев.
Лозан Панов обаче изпадна в паника от последния въпрос и тотално избяга от отговора, залагайки на личностни нападки към главния прокурор.
„Главният прокурор може да ме попита защо не съм гласувал за него при избора му. Какво се прави сега – задаване на въпроси, отговори на въпроси. Най-важното е публичността и това, което е написала фирмата да стигне до публичността. Трябва да се отнесем със снисхождение към най-новите членове на ВСС по отношение на твърденията как е внедрена системата за случайно разпределние на дела. Всичко това се съдържа в протоколите от заседанията, когато системата е била внедрена. Другото не е темата на дебата“, измъкна се Панов.
„Оттеглям си въпроса дали г-н Андреев е дал достъп на „Смарт систем“ до новата Единна система. Оттеглям си въпроса и как е гласувал г-н Лозан Панов през 2019 година и защо не се е поинтересувал от системата досега. Съгласявам се, че проблемите на системата трябва да бъдат решени обаче. Възникват въпроси относно натиска от един бивш правосъден министър, мисля, че беше Христо Иванов. Възникват въпроси относно едни експерти, които впоследствие се оказва, че са били на консултантски договори в МС. Но едва ли някой ще ми отговори на тези въпроси. Мисля, че цялото българско общество знае какво е станало в тези 5 години и кой носи отговорност“, каза накрая Иван Гешев.
Мавров подкрепи главния прокурор, че докладът може да бъде публикуван едва след като всички проблеми, визирани в него бъдат решени.
След което тежките дебати дали докладът да бъде обсъден публично или при закрити врата продължиха сред кадровиците.
„Ние трябва да поискаме съгласието на наблюдаващия прокурор, за да направим доклада публичен“, категоричен бе и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.
Цветинка Пашкунова също посочи, че изслушването на одиторте трябва да е при закрити врата. „Апелирам да преустановим дискусията, нека вървим по дневния ред. Съгласна съм с колегата Чолаков. Но нека да изслушаме изготвилите одитния доклад, като искам да кажа, че по мое мнение, доколкото отговорите могат да засегнат уязвимостите на системата и опасности за данните, които системата съхранява и обработва, аз също смятам, че въпросите към одиторите трябва да са в закрито заседание. След като излушаме одиторите обаче, с което ще удовлетворим клаузата с конфиденционалността, ние можем да вземем решение по въпроса дали докладът може да стане публично достояние. Не можем да правим публично достояние техническите параметри на доклада, но дължим на обществото общите констатации, както предложи г-жа Марчева“, заяви и Пашкунова.
В крайна сметка мнозинството в Пленума реши, че всички дебати по темата с одитния доклад оттук нататък ще продължат при закрити монитори, в това число и изслушването на експертите, които са го изготвили. Кадровиците не се съгласиха да изслушват експертите от ВСС и разработчиците на системата от „Смарт системс“. След това, мониторите изгаснаха.