П ет години след най-големия грабеж в най-новата ни история – фалита на пирамидата КТБ, банкерът беглец Цветан Василев продължава да държи в джобовете си между 5 и 6 млрд.
Той пръска парите на ужилените вложители за охолния си начин на живот в Белград, за адвокати, за тоги на олигархията и, разбира се, за медии и скъпоплатени журналисти, които да обслужват опорните му точки и да се опитват да го изкарат „жертва“ на собствения си грабеж.
Точно на 16.6.2014 г. изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев е извикан в БНБ, за да даде обяснение как банката се справя с увеличения брой тегления от нейни вложители. За разговора Русев уведомява по телефона Цветан Василев, който по това време е във Виена. Ден по-късно КТБ иска 250 млн. лева помощ от Фонда за гарантиране на влоговете, която е отказана, тъй като се появяват първите данни за далаверите в трезора. БНБ предупреждава, че Цветан Василев трябва спешно да осигури 1 млрд. лева, за да може КТБ да има нужната ликвидност и да продължи да функционира нормално. Четири дни по-късно на – 20.6.2014 г., пирамидата рухва. Изпълнителните директори искат КТБ да бъде поставена под спецнадзор. В късния следобед квесторите са вече в банката.
В трезора се откриват шокиращи данни. За 67,2% от кредитния портфейл на КТБ няма необходимата информация, чрез която да се проследят парите. Става дума за 3,5 млрд. лева от общо 5,4 млрд. лева раздадени кредити. Дупката, която се формира в КТБ, е от 137 кредитни досиета, повечето от тях с липсващи атрибути, което ги прави несъбираеми. Точно това са заемите към кухите фирми, чрез които Василев построява пирамидата, в която потъват милиарди. Според спецпрокуратурата ако трезорът не беше фалирал през 2014 г., две години по-късно той щеше да събори държавата, като отвори дупка в размер на астрономическите за България 8 млрд. лева. „Моделът КТБ“ представлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и обществена финансова измама, случвала се в най-новата българска история“, констатира спецпрокуратурата в обвинителния акт. Дружествата в орбитата на Василев като финансовата къща „Фина С“ и „Бромак“ банкерът беглец нарича гръмко „Фирмата“, за която иска всеки ден финансови справки. Крайните получатели на парите по „модела КТБ“ са най-разнообразни, но винаги свързани с Василев. Първоначално банкерът беглец трескаво купува активи, за да ги препродаде. После парите започват да се ползват за покупка на реално губещи бизнеси и за плащане на лихвите за ползвания банков ресурс. Накрая пирамидата КТБ така се задушава в раздадените кредити, че започва да ги използва за увеличение на капитала на самата банка. Парите в КТБ са основен стълб в пирамидата. Приблизително над 100 дружества са оплетени в сложната финансова схема на Василев, чрез която той точи КТБ, като на първо място в мащабната схема за измама са собствените му компании – Фирмата, както той ги нарича, и които изсмукват финансовия ресурс на вложителите.
Цветан Василев е обвинен за ръководител на организирана престъпна група, създадена с користна цел.
Доказателственият материал надхвърля 1360 тома, а самият обвинителен акт е с внушителния обем от 500 страници. Банкерът беглец е подведен под отговорност за 4,4 млрд., липсващи от КТБ. Според зам.-главния прокурор Иван Гешев Василев е присвоил от трезора между 5 и 6 млрд. лева. Американските икономисти проф. Стив Ханке, бащата на валутния ни борд, и Мат Сикерки призоваха властите в България още на 24.10.2014 г. веднага да ликвидират Корпоративна търговска банка, защото – освен всичко друго – „изглежда ръководителите й не само са били некомпетентни, но и престъпници“, писаха те в статия на неправителствената организация „Кейто институт“. И призоваха онова, което може да се събере, да се използва за възстановяване на гарантираната част от депозитите, платени от Фонда за гарантиране на влоговете. Впоследствие фактът, че КТБ е действала като пирамида, а Василев е бил кредитен фараон, беше потвърден от международната разследваща компания “АликсПартнърс“ и от авторитетния арбитраж във Вашингтон. За да защити малките вложители, Фондът за гарантиране на влоговете поиска от държавата заем от 1,2 млрд. лева, тъй като по това време имаше наличност от 2 млрд. лв. и сумата не стигаше за изплащането на тези влогове.
Банкерът беглец на два пъти се опита да извърши вторичен грабеж на КТБ – да задигне златни активи, закупени с парите от вложителите на КТБ, с помощта на руските си покровители. На сцената през март 2015 г. излезе бандата за едно евро на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Той се оказа подставено лице на православния руски олигарх Константин Малофеев, собственик на пропагандния рупор на Кремъл – „Царьград ТВ“. Тогава руският белгиец обяви, че точно за едно евро групичката му планира да прилапа БТК, военните заводи „Авионамс“ и Дунарит“, НУРТС, мултиплекса, излъчващ БНТ – Фърст диджитал, и пийпълметричната компания ГАРБ. При това за 1 евро, тъй като „златните кокошки“ , оценявани на над 1 млрд лева, имали дългове. След като опитът се провали с гръм и трясък на хоризонта се появи друг човек на Малофеев – руският бизнесмен Дмитрий Косарев, който се опита да превземе дори и TV7.
За сметка на това Василев още точи военния завод „Дунарит“, който е под негов контрол чрез оръжейния търговец и негова марионетка Емилиян Гебрев, и „Сана Спайс хотели“, като ги ползва за касичка, с която се разплаща за охолния си начин на живот и за медийните си балони. Именно заради това кликата му от придворни журналисти и сайтове бълва фейк след фейк срещу „поправката Пеевски“, която депутат предложи заедно със своите колеги Йордан Цонев и Хамид Хамид, за да се спре вторичният грабеж в КТБ. По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лева. Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1,378 млрд. лв., които се смяташе, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъдат възстановени не повече от 20-25% от откраднатите милиарди от Цветан Василев.
Гуруто на банкера беглец
И докато медиите на олигарсите жалят банкера беглец и леят дитирамби за него, като например майката на Фалшивите новини и нежен глас на бившия премиер Иван Костов, всички се правят на ударени, че именно Командира на тъмния преход инсталира Василев за банкер. През 2010 г. БГ Мадоф прилапа КТБ чрез 10 офшорки, всяка от които притежаваше по 9,99% от трезора, за да се заобиколи банковият закон. И това стана с покровителството на приближената на Костов Емилия Миланова, която по това време беше шеф на „Банков надзор“. Костов замисли КТБ като перла в короната на партията му ДСБ. И Командира гребеше с пълни шепи от трезора. Навремето ДСБ е имала два влога в КТБ за 2,5 млн. лева, а по късно и трети от 1 млн. лева., а „Фондация Демокрация“ лично беше приютена от мустакатия аферист в сграда на трезора. Малката дъщеря на Костов – Мина, чрез едноличната си фирма „Анторна“ имаше договор с една от знаковите фирми на Василев „Афлик България“, получавала щедро кредитиране от КТБ в размер на милиони левове. По този договор Мина Костова е взела 270 хил лева, или по 30 хил. на месец за консултантски услуги. Фамилията на Костов имаше 700 000 лева баровски депозити в КТБ. Самият Костов е държал на влог 155 894 лева, като сметка е имал и покойния му баща Йордан Генков – в нея е пазил 212 814 лв. Мина е кътала 213 202 лева, а сестра й Яна – 115 343 лева. Взимали са и такива лихви, каквито само култовата пирамида на белградския крадец е можела да поддържа. Излиза, че банкерът беглец не само е пълнил касичката на Костови „Фондация Демокрация“, а целият политически проект на Командира е бил на издръжка на Василев, докато пирамидата КТБ, градена с парите на измамените вложители, не рухна.