Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от християнските деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка, на успението ѝ.
На този ден Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в храма, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. На този ден правят родови срещи, курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.