Кое е общото между Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев и Цветан Василев. И четиримата изкарват първия си милион в мътните условия на българския преход. И четиримата трупат огромни богатства на гърба на хората – Прокопиев чрез продажба на скъпа електроенергия, Дончев чрез продажба на скъп газ, Донев – чрез скъпите лекарства, а банкерът фараон ограбил спестяванията на хората чрез най-голямата финансова измама в историята ни – фалита на пирамидата КТБ, пише вестник „Телеграф“.
И четиримата притежават медии, чрез които и днес продължават грубо да манипулират общественото мнения и да фалшифицират фактите. Манипулацията е важна част от съществуването на четиримата олигарси. Как иначе ще оправдаят престъпленията си и ще получат статут на „недосегаеми“ от закона. И четиримата имат дебели връзки в съдебната система или по точно казано командват съда чрез зависимите председатели на Върховния касационен съд и на Софийски градски съд Лозан Панов и Калоян Топалов, както и чрез публичната симбиоза между техните адвокати и представителите на Темида в свързаната с Прокопиев и марионетните му политически пешки Христо Иванов и Радан Кънев маргинална организация Съюз на съдиите. Нека си припомним само комичния пърформанс пред Съдебната палата преди година, където се бяха подредили адвокат на олигарх до съдия по дело срещу олигархията.
Печалби на гърба на хората
Когато трупаш пари от нуждите на хората, печалбите са сигурни и самочувствието расте. Едва ли има по-изгоден бизнес от позицията на Сашо Дончев да стои на входа на газовата тръба, като само фактурира милиардите кубици синьо гориво, купувайки от руската „Газпром“ и продавайки на висока цена същия газ на държавната „Булгаргаз“. И така години наред. И сега, след като предходният кабинет на Борисов отстрани Дончев като „посредник“ в отношенията на държавата с „Газпром“, газовият олигарх започна да обвинява всички – бездарното „Булгаргаз“, изпълнителните му директори, че били ченгета, та дори и главния прокурор Цацаров, че му пречел на бизнеса и го заплашвал. Стигна дори до там да организира типично ченгеджийско мероприятие, наречено от поддръжните му медии „ЦУМ – гейт“. Безочието на олигарха явно няма граници, след като заведе и иск срещу българската държава пред Европейската комисия за 200 млн. евро, защото бил отстранен от тръбата и не можел вече така добре да заработва. Срам, вместо да благодари на тази държава, която е била толкова „благосклонна“ към него в сравнение с милионите други нейни граждани. За едни майчица, за други мащеха. Явно когато изкачваш нагоре стълбицата на успеха, самозабравянето неминуемо е част от пътя.
Банкерът фараон
Години наред Цветан Василев също събираше депозитите на фирми и хора с примамливи, но нереално високи за банковата система лихви, за да организира финансовата пирамида КТБ, приключила с източването на повече от 5 млрд. лева чрез необезпечени кредити към стотици кухи дружества, създадени от неговите секретарки, шофьори, охранители и техни роднини, и още много други подставени лица. Чрез кредитиране на кухите фирми, което няма нищо общо с банковите практики, банкерът фараон успя да закупи за себе си, но с парите на вложителите в банката, значими български предприятия като „Петрол“, БТК, „Дунарит“, „Русенска корабостроителница“, веригата от хотели „Сана Спайс“ и още много други, благодарение на които се изживяваше като българския Рокфелер, преди да се превърне безславно в българския Бърни Мадоф. Дори и сега, след фалита на КТБ, избягалият от правосъдието фараон продължава да полага неимоверни усилия да запази контрола си върху заграбените предприятия, вместо да ги прехвърли на държавата. Все пак именно държавата плати прескъпия обяд на финансовия фараон, въпреки че реалната цена на фалита на КТБ ще я плащаме всички ние още години наред. То не бяха фиктивни сделки за по 1 евро с мними инвеститори като белгиеца Пиер Луврие или руснака Дмитрий Косарев, или юридически хватки за отмъкване на активите от страна на българските авери на Василев – ловешкия бизнесмен Греша Ганчев или скандалния оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Дори известният професор по финанси Стив Ханке заяви, че КТБ не е функционирала като банка, а като финансова пирамида, поради което да използваме за КТБ името банка, означава да се подиграваме с истинските банкови институции.
Рецепта за високи цени
Да не говорим и за десетките примери за лекарства, които в съседни на България държави струват няколко пъти по-евтино. Защо ли? Да попитаме собственика на „Софарма“ – обвиняемия за данъчни измами в особено големи размери Огнян Донев. Той сигурно знае рецептата за високите цени, та нали години наред я прилага спрямо бедните и болни българи. Или мегаватовете зелена енергия, чийто основен производител е Иво Прокопиев чрез фирмите му – соларни паркове от групата „Соларпро“, изкупувана от държавата прескъпо. Изкупната цена за луксозния живот на Прокопиев впоследствие се калкулира в нашите сметки и плащаме ние, обикновените български потребители. Независимо дали всеки от нас е виждал през живота си соларен парк или поне ветрогенератор. След зелената енергия Прокопиев се е ориентирал към още по-доходоносен бизнес – да източва пенсионните фондове, в частност фонд „Доверие“, който ползва като лична банка. Естествено, за предприемчивия разградски бизнесмен е напълно ясно, че след почти 600-те милиона банкови кредити няма нормална банка, която да го финансира, поради което новата му „банка“ вече ще са стотиците милиони от пенсионните спестявания на хората.
Калинките на олигархията
След всичко това възниква неминуемо въпросът как четиримата олигарси са успявали така добре да защитават интересите си през годините. Отговорът е – няма как да стане без помощта на държавата. Чрез инфилтриране в държавното управление на техни „калинки“, на десетки държавни чиновници, които им защитават „интереса“, а и своя собствен естествено. И в ресорните министерства, и в регулатора ДКЕВР, и в Комисията за финансов надзор, Изпълнителната агенция по лекарствата, и изобщо навсякъде, където е необходимо. Дори самият премиер Борисов заяви преди време, че и в неговия кабинет Прокопиев е посочвал министри – като Христо Иванов, Трайчо Трайков, преди това Симеон Дянков…. Всичко е напълно ясно. Така се създава и функционира задкулисието – моделът, в който държава и олигарси са се оплели в сложни и взаимоизгодни зависимости. И когато някой започне да разсича връзките, както прокуратурата започна редица разследвания и повдигна обвинения на Огнян Донев и Цветан Василев, както и на недосегаемия до момента Иво Прокопиев, неминуемо следва яростната съпротива на олигархията. И то с всякакви средства – манипулации през медиите (а поръчкови журналисти колкото искате), компромати, тайни записи и други ченгеджийски хватки, провокации и уличен натиск върху институции. О, олигархията разполага с достатъчно голям арсенал за въздействие, от поръчкови медии до организации за улични протести, и достатъчно много пари, натрупани на гърба на хората. Опитайте се да настъпите змията по опашката и ще се срещнете с острите й зъби. Едва ли има представа главният прокурор Цацаров колко ще е сам в тази битка и колко кал ще се наложи да трие от себе си. Дано да има голяма телена четка…
Продължението в днешния брой на вестник „Телеграф“