Отзвукът по света за Срещата на върха в София … Елпром Троян отново …

ЕС е на път да се сблъска със САЩ заради решението на американския президент Доналд Тръмп да се изтегли от ядреното споразумение с Иран, пише британският в. „Гардиън“. Така изданието коментира завършилата вчера среща ЕС – Западни Балкани в София. Големи европейски компании започнаха да се изтеглят от Иран, за да не им бъдат наложени санкции от Вашингтон. В опит да защити бизнес интересите в Ислямската република на компаниите от ЕС председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че ще прибегне до „блокиращ статут“ – план, който е използван за последен път за защита на работещите в Куба европейски компании преди отмяната на търговското ембарго на САЩ. Целта му е да неутрализира извънтериториалния ефект на американските санкции. Освен Иран сред темите на срещата бяха ивицата Газа, търговията, отношенията със САЩ и Западните Балкани.

За съжаление на шестте западнобалкански страни предполагаемата основна тема на срещата на високо равнище изглеждаше засенчена от актуалните горещи теми, пише в. „Монд“. Срещата обаче беше момент, който тези страни очакват от 15 г. Те стоят на прага на ЕС и се надяват, че всички европейски партньори са поддръжници на линията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ги уверява, че техният геополитически избор трябва да продължи да бъде подкрепян от ЕС. При пристигането си в НДК вчера повечето държавни и правителствени лидери се опитаха да уверят лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, като им обещаваха мерки за подкрепа, план, улесняващ търговията помежду им и с ЕС, и повече помощ за предизвикателствата в областта на миграцията и сигурността, пред които и те самите са изправени. Показана им беше и европейска перспектива, без която, както предсказа наскоро Жан-Клод Юнкер, „ще преживеем отново всички нещастия, които изпитахме през 90-те години“ – включително войните“, отбелязва „Монд“. Този път в комюникетата не стана дума за присъединяване към блока. Официално темата предстои да бъде повдигната – през юни страните членки ще трябва да заявят дали приемат становището на ЕК, която препоръча през миналия месец започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония. Черна гора получи статут на кандидат през 2010 г., а Сърбия – през 2012 г. Не е сигурно, че западнобалканските страни ще могат да бъдат интегрирани през 2025 г., както обещава Юнкер. Много лидери си вадят поуки от последните вълни на разширяването, които според тях спъват европейския проект. Те отчитат и враждебността на общественото мнение, особено година преди изборите за Европейски парламент, които може да доведат до засилване на популистките, евроскептичните и еврофобските течения. Според тях, преди да интегрира нови членове, ЕС трябва да извърши основни реформи. През последните седмици лидерите на западнобалканските страни се опитаха да засилят дипломатическите и медийните контакти, за да защитят каузата си. Те обаче съзнаваха, че списъкът от проблеми между тях, както и със страни от ЕС, усложнява значително задачата им. Най-голямо напрежение предизвикват споровете между Сърбия и нейната бивша провинция Косово, както и между Македония и Гърция. Френският президент Макрон отправи остро предупреждение да не се избързва с разширяването на ЕС, отбелязва в. „Файненшъл таймс“. Така той показа, че шестте западнобалкански страни може да се изправят пред трудна задача. На срещата в София Макрон заяви, че ЕС е избързал с разширяването след последната среща на върха за Западните Балкани, състояла се през 2003 г., и последните 15 години са показали, че този път отслабва Европа. Той изтъкна, че подкрепя обвързването на Балканите с Европа, но предупреди, че Брюксел може да гледа много предпазливо на всяко ново разширяване. Туск призна, че съществува скептицизъм за разширяването, и посочи, че участниците в срещата „не са претендирали, че всичко е просто и ясно“. Според него обаче ЕС е достатъчно голям и силен, за да приеме проекта за разширяване, и Туск подчерта, че не вижда бъдеще за Западните Балкани извън ЕС.Колебаещите се обаче трябва постоянно да си спомнят, че прекалената предпазливост към тези съседни страни може да помогне на Русия, Китай и Турция, които искат да играят по-голяма роля в региона, отбелязва „Монд“.