Отворено писмо от жителите на с. Лешница до кмета на Община Ловеч – Корнелия Маринова. Публикуваме писмото без редакторска намеса!
Уважаема госпожо Маринова,
Тъй като не счетохте за необходимо да присъствате на проведените през месец Януари т.г. събрания на населението в с. Лешница, а среща с Вас в приемния Ви ден в Община Ловеч ни беше отказана, това открито писмо до Вас, от всички 120 човека, които направихме подписка в защита на своите интереси, остана единственият начин да се обърнем към Вас, във връзка с болезнени за нас въпроси, които Вие решавате без да чуете и зачитате мнението на хората от едно цяло село.
В предизборните си събрания Вие ни обещахте промени. Обещахте ни кметски наместник с необходимите образование, качества и компетентност, който ще управлява селото съвместно с хората и ще взима решенията си изцяло в техен и на селото интерес. Обещахте ни, че арогантно управление и преяждане с власт няма да бъдат допуснати… Но Вие, госпожо Маринова, явно не знаете, че тези промени в село Лешница дойдоха още преди 5 години, с назначаването на г-жа Атанасова за кметски наместник. И онова тихо, апатично и смълчано селце оживя. Хората се бяха примирили с участта си да живеят в село, в което нищо не се случва, бяха забравили какво е да се вие хорото на площада. Тя ни научи да бъдем заедно в трудните моменти и да си помагаме. Тя върна традициите в селото. Лешничани са щастливи и удовлетворени, че им се даде възможност да се събират по празници и да празнуват заедно. Хората се радват на нейното внимание и готовност да го отдаде на всеки един. Всяка лятна ваканция, децата и младежите, дошли на гости на баба и дядо, развиваха и показваха своите дарби и таланти, участвайки в различни мероприятия, организирани лично от г-жа Атанасова. Тя е изключително позитивен и благороден човек, свикнахме да я търсим не само по служебни въпроси, но и за съвети от личен характер, защото знаем, че тя винаги ще се отзове, а като един интелигентен човек ще даде най-добрия и компетентен съвет. За нейните качества говорят не само дипломите и квалификациите, които е защитила, а и мнението на хората, с които е работила и контактувала като служебно лице. Но Вие, госпожо Маринова, не пожелахте да чуете хората от селото, нито много от колегите си, работили с нашия кметски наместник. Впуснахте се в интригата на шепа хора, от тези, които винаги и във всичко са „против“, нарекохте ги свои приятели и съмишленици, но те ще бъдат първите, които ще застанат и срещу Вас, защото винаги са били срещу всичко добро, което се е случвало тук, но не са направили нищо полезно за селото през годините. Позволяват си да обиждат хората и да ги заплашват. Всички тези десетина човека преследват нездрави интереси, които се състоят в това, да превземат и си узаконят чужди имоти, да затворят единствената работеща птицеферма на територията на селото, която осигурява 4 работни места, да се остави сградата на училището да се срине, но не и да се даде на някой да я ползва за нещо и да се направи нещо полезно в селото. Това са хора, които поради своите качества, или липса на такива, не са успели да се реализират досега.
Ние ги знаем поименно и ги познаваме много добре – жена на възраст със съмнителен морал, която не намери уважението на хората и призванието си нито в Лешница, нито в България, но със самочувствието, че и принадлежат всички заслуги; жена, която демонстративно разхожда кученцето си на верижка, облечена в бяло палто, самопровъзгласила се за „висше общество“, а в същото време с основно образование!!!? Младо момиче и майка му, които са се домогвали до някакви длъжности, благодарение на близки отношения с бивши партийни величия, огласявайки наляво и надясно, че са с по няколко висши образования, а всъщност едва са завършили средно с успех среден и добър. И най-важният, човекът който се обявява срещу всичко и всички, особено, когато някой се опитва да направи нещо полезно за селото, непрекъснато говори, че ще изкара личния си арсенал, или ще доведе отряд автоматчици срещу селяните. Любими думи са му „Докато не убия един лешничанин, нещата няма да се оправят“. Всички тези хора, по времето на комунистическия режим, са работили „в кухнята“ на системата, а след нейната смяна прескачат от партия в партия и търсят същата изгода и привилегии, на които са свикнали. Няма да се впускаме в повече подробности, стана ясно защо г-жа Атанасова не е удобна за тези хора. Но защо за Вас не е удобна?
Защо назначавате за кметски наместник човек без необходимото образование, компетентност и опит в административната работа, човек, който не желае социални контакти с хората от селото, познат на всички с непостоянството си, доказал двукратно, че не може да работи със съселяните си, веднъж като телефонен техник и веднъж като магазинер! Защо г-жа Атанасова, която е омъжена от 22 години, майка на две деца, млад и позитивен човек, с две висши образования, МАГИСТЪР ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ, завършила с награда за отличен успех Великотърновсия университет, се заменя с 50-годишен, с гимназиално образование, неуспял да подреди дори собствения си живот човек??? Къде е тази прозрачност в управлението, която постоянно декларирате, след като дори не счетохте за необходимо да се срещнете с нас и да ни информирате за намеренията и решенията си по въпроси пряко свързани с нас? Това са въпроси без отговор, но те ни водят до мисълта, че промените, които ни обещахте са промени към еднолично и арогантно управление, липса на желание за диалог с хората. Така афишираната от Вас демокрация и демократични ценности все повече добиват вид на еднолично управление на малцинството.
Тук е мястото да изразим възмущението си към заместник кмета г-н Венцислав Христов, към когото отправихме въпроси, свързани с читалището в селото, което от три години не е провеждало по закон отчетни събрания, че библиотеката не е отваряна и не работи от десетина години, че училището, предоставено за стопанисване от читалищетосе руши, а той, зам. Кметът отговарящ за читалищната дейност отговори: „Какво ме интересува, да сте се обърнали към г-н Казанджиев!“. Този отговор е позор за Община Ловеч, позорно е и Вашето отношение към нас, хората.
На 26 Януари 2016 година, ние 120 човека внесохме нашите искания, заедно с подписите си в Общината и Общински съвет Ловеч. Събрахме тези подписи само за няколко дни и предвид това, че метеорологичните условия бяха много лоши, не успяхме да се срещнем с всички, които искат да се подпишат в подкрепа на г-жа Атанасова, но ние няма да спрем, защото с нас и в момента се свързват хора, които желаят да се включат в нашата кауза, защото сме реални хора, свързани с това село с корените си, обичаме го и желаем да живеем задружно и в мир. Смятаме, че гласа ни трябва да бъде чут.
Жителите на село Лешница