Капризите на олигарха Николай Банев и третата му съпруга Евгения Банева не познават граници. С вода от Черно море те пълнeли басейна в резиденцията си в „Бояна”, като солената течност те прекарвали с цистерни и за сметка на химическия завод „Полимери”. Навремето, той е гордостта на България и най-големият на Балканите, но Баневи успешно успяват да го нарежат на скрап. Кой е позволил и как се е стигнало до неговото приватизиране от страна на Банев е тема, която тепърва ще се разследва от екипа на Бунт.
Заводът също плаща и по 7 000 лева на месец за газовото отопление на частната им резиденция в полите на Витоша. Освен това поема разходите и за доставките на току-що уловена риба, понеже Баневи не могат да слагат на масата си каквото и да е…
Съсипването на завода напредва с бързи темпове. По заповед на Банев са продадени 3 трансформатора за около 30 хил. лева, въпреки че истинската им стойност е над 500 хил. лева по изчисления на експерти. Дали Банев наистина е получил само 30 хил. лева за тях или само толкова е обявил, а останалите е прибрал в някоя от офшорните си сметки, както постъпва обикновено, е друг въпрос. Веднага след продажбата нарежда да му се занесат в чанта 30 хил. лева в курорта „Русалка”, където по това време отдъхват двамата с мадам Банева.
През 2011 г. Банев прибира 7 млн. лева от скрап, а през 2012 г. – 5,5 млн. лева. И това е едва 30 % от стойността на скрапа. Останалите 70 % от парите за бракуваните машини и съоръжения се вземат от фирмите, които ги режат. Заводът е нарязан от фирми на бившия икономически министър Румен Биков, но с огромната част от вторичните суровини се разпорежда Красимир Георгиев, зетят на Банев.
След като заводът е обезкостен, започва и събарянето на сградите. „Дроби и изнасяй”, нарежда Банев на подчинените си. Имоти на „Полимери” са прехвърлени към други негови компании. Ремонтната база на завода е разрушена, а трафопостът й е продаден за 25 хил. лева, а локомотивите за скрап. Разпродадени са още десетки коли и автобуси. Над 100 апартамента във Варна, собственост на предприятието са продадени “на килограм” с цел бързо взимане на пари. . Например, бивш зам.-кмет на Шабла по тази линия се сдобива с три жилища в морската столица, но без да плати за тях и стотинка.
Накрая, преди окончателно да се зачеркне „голямата химия” в Девня, на работа остават едва 100-тина човека, докато по време на приватизацията са били над 1800 души. Само за няколко години „Полимери” се превръща в планина от строителни отпадъци. И тогава са платени 15 хил. лева на известна журналистка, която прави „разследване”, според което за фиаското на химическия завод са виновни много други хора и инстанции, но не и олигархът Банев.
Е, в разследването не става дума, че в негова офшорна компания влизат над 15 млн. евро, при това само от скрап. След няколко години въпросната офшорка е закрита, за да бъдат заличени следите, а парите прехвърлени в Швейцария.
Освен това близо 50 млн. лева от химическия завод са раздадени на други дружества на милионера от Любимец. Парите са отпуснати уж като заеми за ремонт и обновяване – най-вече на любимата му „Русалка”, но също и на други фирми из страната. Тези 50 млн. лева са разпределени до края на 2011 г., като от тях едни 15 млн. лева почти веднага са отписани по „давност”, тоест – „Полимери” губят право въобще да си ги търсят.
По същия безхаберен начин Банев действа и в другите приватизирани предприятия. Олигархът продава най-големия кран в страната, който е собственост на „Тежка механизация” в Хасково, също приватизирана от него, за 18 хил. лева. При това става въпрос за кран, който се придвижва из страната с 12 огромни камиона. Реалната му цена, казват запознати, е над 380 хил. евро. Причина за бързата му реализация е фактът, че Банев към този момент се намира в известно казино в Монте Карло и пръска огромни средства по задоволяване на своите зависимости – хазарт, наркотици, алкохол и групов секс. По думи на негови приближени, парите от крана потънали в рулетката за 10 минути…
След като Банев приватизира „Полимери”, работниците никога повече не получават премии, но пък специално за новия бос е отворена сметка. Само той има право да я ползва, нищо, че в нея се наливат пари на завода. Годишно от нея Банев се захранва с 500-600 хил. лева за джобни.
През всичките тези години, продължават разказа си бившите служители, Банев, за да си осигури политическо лоби пръска щедро пари за подкупи на политици. Още по времето на Жан Виденов трима депутати от БСП всеки месеци притичвали до офиса на „АКБ Форес” на бул. „Ж. Кюри”, за да вземат месечните си заплати. В по-нови времена пък олигархът започнал да „инвестира” в известен патриот от Бургас, за да го пази от евентуални съдебни и други разправии.
Как е опазен, е друг въпрос. Процесът срещу Банев, мадам Банева и госпожа Мария започва на 24 септември и ще бъде следен с внимание от екипа на Бунт.