След всеки квалификационен цикъл на националния отбор се говорят до болка познати неща, но действие – никакво. А оправданията винаги са повече от нелепи – „липсата на късмет“, „лошият терен“ или винаги виновният главен съдия. Но реформа, макар и малка, вече има в родния ни футбол, и в частност „А“ група: всеки отбор е задължен да има в стартовата си единадесеторка един български футболист, ненадвишаващ 21 години, с цел да се стимулира изграждането на качествени млади играчи. Ефикасно ли е това правило обаче?
Повечето отбори изпълняват съвестно правилото, зададено от БФС, но има и такива (Берое), които се възползват от факта, че просто срещата трябва да бъде започната от такъв състезател. По този начин всичко се обезсмисля. Петър Хубчев, ръководейки заралии, използва Стивън Петков за максимум 45 минути и след това го заменя с по-качествен, според неговите виждания, играч.
Нека погледнем и Лудогорец: при тях нещата с българските състезатели са зле, а за тези под 21 години – трагични. За разградчани бразилците са „диаманти“. Младите Керчев, Преслав Петров и Александър Василев определено има какво да покажат на футболна България, стига да им се гласува доверие.
Останалите клубове в „А“ група изпълняват това условие, като се стремят да използват повече играчи, започнали своя професионален път именно от тяхната школа. Литекс – отборът, задал още преди години този модел, изгражда перспективни футболисти за националния ни отбор.
Но нека да отдадем все пак заслуженото и на ЦСКА-отбор, който се намира на място, престъпно за целия ни футбол. Армейците наблягат на школата, а резултатите, повярвайте ми, ще бъдат впечатляващи още следващия сезон. С момче, носещо капитанската лента само на 14 години,(Валентин Антов) „червените“ се насочват към една позабравена своя традиция-големи сърца да бъдат лидери на отбора.
Поредният пример, че когато всички си вършат работата, нещата се получават от само себе си, е младежкият отбор до 21 години, който има на практика два състава, с които да участва на европейските квалификации. А играчите… Те, благодарение на правилото, се възползват и се обиграват, за да дадат всичко, на което са способни. Дания и Румъния изглежда не са кой знае какво мерило за нашите „лъвове“, затова трябва директно да насочим погледите си към елитния рунд. Сред футболистите, които дори не са повикани да защитават цветовете на нацията, са Божидар Краев, Деян Иванов, Борислав Цонев, Божидар Чорбаджийски, Милен Кикарин, Тони Тасев и още много технични млади момчета. А именно първите трима са основните „заподозрени“ за лидерството на Левски в родния шампионат.
В мъжкия ни отбор вече започва да получава повиквателни и Антонио Вутов, който е минал вече този път и има достатъчно опит и качества, за да представя националния ни отбор. Той е сред светлите лъчи, които ще озареят над небето над българското небе. Защото те се трудиха, за да постигнат успехите, на които сега се радват. Защото българският фен е изстрадал. Защото България заслужава един достоен национален отбор. И един ден отново ще има!
Автор: Калоян Кюркчиев