Днес в някои страни по света се отбелязва Международният ден на жената, посветен на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Празникът тръгва от Америка, противно на разпространеното у нас през годините на тоталитарния режим схващане, че негови основоположнички са германската социалистка Клара Цеткин е и теоретичката на марксизма Роза Люксембург.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация в началото на 20 век и исканията за подобряване на условията за труд.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
(Уикипедия)
През следващите години се организират нови протести, най-известният от които е през 1908 г., когато през Ню Йорк преминава женско шествие с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин тогава се приема всяка година една от първите недели на пролетта да се празнува като ден на работничките и на международната им солидарност.
В България денят се започва да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 г. Атеистичният по характер тоталитарен режим го налага, за да измести от календара на българите Благовещение (25 март) – християнския празник на майката и жената.
Тенденцията идва от бившия Съветски съюз, който я налага в целия източен блок.