Назначен бе постоянен синдик на „армейците“ в лицето на г-жа Милева, но яснота все още няма. Всеки ден се появяват нови кредитори или хора, чиито заплати не са били изплатени. Дълговете на ЦСКА варират от 15 до 35 милиона, а на места сумата достига и 50 милиона лева. Все по-нови и нови дела се появяват на бял свят – едно загубено, друго спечелено, но независимо какъв ще бъде резултатът от определеното съдене, то тези, които ще ги боли много, са феновете. А каквото и да си говорим, не можем да излъжем, че ЦСКА разполага с великолепна публика. Фенската маса на „армейците“ е голяма за нашите стандарти, а дали е най-голямата в България – не мога да преценя.
Както казаха „червените“ привърженици с пищна хореография: „Никой не може да убие хегемона на българския спорт“. ЦСКА е позната марка в Европа не от 2-3 години, а от десетилетия. Защо трябва да бъдат пращани в третото ни ниво поради задължения?! Ние сме специалисти в провала и разрухата – това си го знаем, но не ни се иска да си го признаем. Обичаме не да създадем, а да премажем, закрием нещо. И, поне засега, успяваме. При това много добре. Всички ли държави така действат с отборите, дали премного в историята?
Няма да давам за пример далечната Испания с Реал Мадрид, Атлетико, Валенсия и Барселона, а ще се насоча към нашите „братя“ сърбите. Дават мило и драго за спорта, а управляващите футбола в нацията определено ги е грижа. Цървена Звезда е доминант при нашите северни съседи, а задълженията им наподобяват тези на отбора, играещ на стадион „Българска армия“. Партизан на Валери Божинов има наполовина задължения, но продължава да играе в сръбското първенство.
Първенството става по-безинтересно с изваждането на тези големи за нашите географски ширини клубове. Преди по-малко от 5 години бяха 16 отбора, а сега… Сега са 9! Не се знае колко ще завършат А група. Както се дават сертификати за премината успешно по дължина Китайска стена, нима ще трябва в края на сезона да им даваме грамоти, че са успели? Каквото и да си говорим, футболът изчезва в България!
Нещо гнило със сигурност има, а БФС го знаят най – добре. Затова и дойде идеята за „Висша лига“, в която да се върне ЦСКА, Литекс и столичното Локо. На тази идея казвам просто „след дъжд качулка“. Изгони феновете от стадиона, убий и малкото им останала радост в тези толкова тежки дни за спорта ни, а после кажи, че „Няма интерес към А група. Всички гледат големите първенства“.
Рисът се загуби като вид в България, но по изкуствен начин го върнаха в нашата родина. Футболът ни обаче има корени, които някой се опитва да среже. И мога да го „похваля“, че се справя перфектно. Но КОЙ?
Убийте ме, но не знам. Какво да ви лъжа? Че нещата ще се оправят? Че ще имаме страхотен футбол и национален отбор? А група ще стане класна?…
Нека все пак обаче да погледнем от положителната страна: този сезон е по-добър от следващия, въпреки че е по-лош от миналия.
Каквото и да става, никой не може да закрие ЦСКА. ЦСКА е „вечният огън“ на родния ни футбол, еталон за качество и най-вече: любов без граници. Няма сила, която да закрие този клуб. Може да се закрие това дружество, но ново на минутата ще бъде създадено.
Не затривайте ЦСКА! Скъпи кредитори, простете се с парите, които армейците ви дължат. Да, трудно е, но не го правете заради г-н Томов или някой от сегашните футболисти, а заради легендите, които ги е срам от случващото се с ЦСКА – Петър Жеков, Христо Стоичков, Емил Костадинов, Димитър Пенев и още, и още…
Автор: Калоян Кюркчиев