Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов демонстрира завидна последователност, но не по отношение на служебните му задължения и отговорности, а във връзка с отказа му да декларира имуществото си пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Това показа проверка на “Правен свят” в регистъра на лицата, заемащи висши публични длъжности, където от Антикорупционния орган публикуваха годишните декларации на задължените лица, отнасящи се за 2019 година. Между тях такава на Панов липсва.
За поредна година обаче Панов се оказва единственият “незадължен” да декларира имущество и интереси от целия Висш съдебен съвет (ВСС), както и от т.нар. “трима големи” в съдебната власт. Факт е, че принципно по закон председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор следва да подават декларациите си само пред Инспектората към ВСС, но прави впечатление, че последните двама са направили това и пред КПКОНПИ, в която всъщност въпросните декларации са далеч по-подробни от тези, които се подават в ИВСС. Георги Чолаков е подал декларация като задължено лице по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), а Иван Гешев не е задължен да прави това, но го е сторил. Лозан Панов обаче за поредна година се оказа, че не е длъжен да се отчита пред КПКОНПИ и по силата на ЗОП, тъй като е делегирал правомощието за склуючване на договори за обществени поръчки на заместничката си Светла Димитрова. Тя е подала съответната декларация.
Категоричният отказ от близо пет години насам на председателят на ВКС да прави публично достояние имуществото си вече може би не изненадва никого, но пък прави ярко впечатление на рецидив. Припомняме, че заради неподадена от Панов деклрация пред Сметната палата за 2016 г., когато законът го задължаваше да се отчита и там, освен пред ИВСС, председателят на ВКС беше осъден на две инстанции да заплати глобата от 1000 лв. Този случай доведе до пълна данъчна ревизия на семейството му, която установи неплащането на 16 000 лв. данъци. По-късно, след разрастването на скандала, придобил популярност като “Апартаментгейт”, стана ясно, че Панов и съпругата му имат луксозен апартамент в скъпия софийски квартал „Изгрев“, който е закупен на поне четири пъти по-ниска цена от пазарната. В случая, от действията на Панов става ясно, че той продължава упорито да крие какви са размерите на имотното състояние на семейството му от публичността и да предпочита то да остане извън светлината на прожекторите.
За разлика от благосъстоянието на председателя на ВКС от имуществените декларации на останалите от “тримата големи” в съдебната власт не може да се изведе нищо особено фрапантно. Иван Гешев не е придобивал ново имущество през 2019 година, вкарал е на влог, заедно със съпругата си, скромни суми от спестени заплати и е покрил ипотечен кредит, след продажба на имот. Като задължено лице по ЗОП пък председателят на ВАС Георги Чолаков също е декларирал, че е покрил два ипотечни кредита – от заплатата си и от продажба на имот, като си е купил на лизинг единствено един автомобил – Пежо 3008 – за общата сума от 61 899 лв.
Настоящият правосъден министър Данаил Кирилов е още по-скромен от колегите си в съдебната власт. Той има общо 60 000 лв. спестявания през целия си живот, а през 2019 година е вкарал на влог едва 6 766 лв. от заплати. Кирилов има и два договора за кредит от по 7 000 лв., а за цялата изминала година правосъдният министър е изкарал общо 72 011 лв. или по около 6 000 лв. на месец.