Инерцията, която трябва да бъде хваната

България вече има носител на голямата световна купа по ски. Радослав Янков колкото изненадващо, толкова и убедително грабна Кристалния глобус. Тези новини звучат като един сън, от който още не сме се събудили. А като добавим и факта, че Александра Жекова за поредна година е в елита на дамския сноуборд.

Успехите определено са онова успокоително, което ще ни спомогне да разберем, че в България има самородни таланти, които се развиват в условията, които предоставя държавата. Трябва да се засилим напред и да инвестираме в зимните спортове. Много подрастващи искат да бъдат като Сани и Радо. Но ще успеят ли при положение, че почти нямат възможности да се развиват?

Споменавайки развитие, то веднага се сещам за отприщилата се тема, която бе леко замряла: втори кабинков лифт на Банско. Инициативата бе подкрепена и от кмета на града. Ако не друго, то поне малко ще подобри инфраструктурата на планинския курортен град, който може да се похвали с висококачествени ски писти.

Сега обратно към нашия герой – Радослав Янков. След невероятното му представяне в немския курорт Винтенберг, където нашето момче завърши шести и спечели 400 точки, то той стана недостижим за втория –  Роланд Фишналер, Италия. В генералното подреждане Радо има 4050 т, а италианеца след него изоставащият е на 430 пункта. За крайния успех Янков постигна 2 победи, едно второ място, както и още 6, 7, 9 и 13 място за Световната купа. А фактът, че всички бяха изненадани, бе и забавянето от страна на организаторите по време на награждаването, тъй като не разполагаха с българския химн. Е, вече го имат, а като гледам с каква увереност се движи напред Радо – ще им трябва отново.

След тежките години, в които се намираха зимните ни спортове, то в момента е в подем. Подем, дело не само на Сани и Радо, но и на великолепните ни биатлонисти, които започват да мислят за медал от предстоящите след две години Олимпийски игри. Място в призовата тройка би осмислило този огромен труд, който всеки спортист полага. В името на медала. В Пхьончхан може и да се случат чудеса.

Ако за едни е важно участието, за други влизането във финал, а за трети борбата за място в първите трима, то за Радослав Янков целта е пределно ясна: златото. Липсва ни вече 18 години(а ще станат и 20, докато дойде Олимпиадата) да пристигне на родна земя. Екатерина Дафовска ни зарадва много, но вече е време за нашия нов „зимен крал“. Ако Радо стане олимпийски шампион, то просто не ми се мисли за еуфорията, която ще настъпи в родни му край – Чепеларе, където завръщането на родния ни състезател след спечелването на Кристалния глобус бе триумфално.

Нека Радо превърне тази частичка  „ако“ в една истинска история, която да ни кара да се гордеем с него, а тържествата в Чепеларе да не спират.

Автор: Калоян Кюркчиев