Асоциацията на европейските журналисти направи нагледна демонстрация как мнението й се променя не на базата на принципи, а според волята на менторите й.
Часове, след като семейно обвързаният с пропагандата на Кремъл сайт „Бивол“ (виж тук) и още пет интернет страници се оплакаха от текстовете в закона „Пеевски“ за осветляване на собствеността на медиите, към жалбите им се присъедини и АЕЖ-България. Воят е заради разпоредбите в нормативния акт, предвиждащи всички издания в страната, в това число и онлайн медиите, да декларират източниците си на финансиране. Включително даренията. Идеята на вносителите – депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, беше, че по този начин ще е ясно кой говори от текстовете на съответните издания.
Тук е моментът да се спомене, че както „Бивол“, така и останалите сайтове, подписали отвореното писмо срещу промените, работят в синхрон с медиите около кръга „Капитал“ на подсъдимия Иво Прокопиев и партньорите му – Огнян Донев (също подсъдим) и Сашо Дончев. Те често пъти доразвиват, а някои и направо препечатват дезинформации и фалшиви новини, тиражирани от въпросните издания. Про форма обаче техни собственици са коренно различни лица, а като източник на финансиране декларират дарения. Това винаги е повдигало съмнението, че даренията играят ролята на прикритие за истинските спонсори на сайтовете. Съмнение, което реално се доказва от атаките им срещу закона, с които се опитват да изкарат разпоредбите му посегателство срещу свободата на словото.
Истината е, че нищо не пречи на медиите, застанали зад откритито писмо, да продължат да информират читателите си по досегашния начин. Разликата е, че ще трябва да го правят на фона на вече ясни спонсори. Така ще стане ясно кои сайтчета от медийната люпилня на „Капитал“ са щедро подпомагани с пари от разбойническата приватизация и за кого работят няколко орташки медии, в които регулярно се наливат средства от ограбената банка КТБ. Бранещите скритото си финансиране сайтове са наясно, че риба се лови най-добре в мътни води, затова не искат да има регулация и да е ясно кой и защо ги финансира. Искат източниците им на финансиране да си останат скрити и да бълват опорните си точки, без да е ясно кой ги координира. Именно това най-вероятно е и причината за подкрепата, оказана им от АЕЖ-България.
Любопитен момент обаче е, че същото това НПО подкрепи въпросните текстове на обществената дискусия в парламента, организирана от културната комисия към НС непосредствено преди окончателното одобрение на разпоредбите в пленарна зала. Тогава от АЕЖ одобриха измененията с мотива, че са „стъпки в правилната посока“, като успяха да изненадат дори собствените си членове. Причината е, че до тази еволюирала позиция се стигна след серия от атаки срещу промените, провеждана тенденциозно в продължение на месеци именно с участието на същата асоциация. Атаки, които впрочем бяха подновени веднага след приемането на промените. От АЕЖ-България бързо забравиха, че са подкрепили измененията и дори поискаха вето над тях. Какво е причинило въртеливите движения на НПО-то на Прокопиев засега е висящ въпрос, както висящо е съмнението и че това може да се е дължало на липсата на ясни указания по време на дискусията. За сметка на това извън всякакво съмнение е, че подобни зигзагообразни движения показват пълна липса на принципност и доказват, че в случая асоциацията играе не ролята на пазител на журналистиката, а на бухалка за изпълнение на поръчки. Чии вече е ясно. Отговорът винаги се крие във въпроса кой говори. Тук е моментът да се уточни, че НПО-то е съставено изцяло от журналисти от изданията на вече Прокопиев, Донев и Дончев.