Символ на индустрия 4.0
След няколко дни – на 14 октомври, Троян ще отпразнува своята 150-годишнина от обявяването му за град. Какво обаче е дал Троян на България, на Европа, на Света, това е въпросът. Градът е своите символи, които го правят разпознаваем. Една нация обаче се измерва по технологичния й напредък, а Троян е сред признатите лидери в четвъртата индустриална революция – Industry 4.0.
През 1868 г. някогашните предприемчиви троянци поискали от Мидхат паша – русенски валия по онова време – да се даде на Троян градски статут с ясното съзнание, че това ще промени битието им, ще установи връзки с провинциите на империята и с европейските страни, ще доведе търговци в града, ще им отвори достъп до пазари и тържища. По това време в града процъфтяват занаятите и занаятчии и търговци участвали в големи и локални панаири, предлагайки за продан калпаци, грънци, обработени кожи, бакърени произведения.
Наложило се за кратко време да построят конак за мюфтията, за да може ферманът да стане факт. Пак заедно строили „жълтото училище” – „най-забележителната сграда в градеца”, както пише Захари Стоянов. Защото троянци съзнавали, че бъдещето на децата им е свързано с грамотността и знанието. Много от важните за града неща в 150-годишния път на Троян хората са правили заедно: електрическата централа и електропреносната мрежа, сътворена с претопения бакър от домовете; мостовете, изградени на съседски начала; паметникът на загиналите във войните троянци, издигнат със събраните доброволни дарения; епичната борба за пълна гимназия в Троян и още, и още. Тук ще се спрем върху символите на града, които са непроменени и до днес. Всички разпознават троянската сливова ракия, троянската керамика, троянските мебели и естествено електромоторите на Елпром Троян.
Ако икономическите отношения са имали общоприетия профил за страната и са се разпростирали върху земеделието, занаятите и търговията, които били характерни за Троян, то след 1929 г. всичко ще се промени. Тук в историята на града влиза втората индустриална революция -електрификацията, за да може години по-късно Троян вече да бъдеопределян като водещ индустриален център на България.
Той става третият електрифициран град в България. Това е началото на електротехническата промишленост, която намира своя дом в града, под името Елпром Троян. Днес заводът остава не само символ на електротехническата промишленост, но и световен лидер в последната индустриална революция, което прави Троян съпоставим с високотехнологичните градове.
Елпром Троян е определян като пионера във втората индустриална революция, лидера в третата индустриална революция у нас и на Балканите, а днес заводът е един от световните символи на четвъртата индустриална революция. Водещите държави се характеризират с високата степен на образованост на населението, с индустриализацията и високи технологии, а Троян има всички предпоставки да е такъв град.
Зад всичко това стои троянецът– от миналото и от настоящето.
Местните хора с гордост казват, че градът днес с нищо не отстъпва на един средностатистически европейски град – в това се оглежда днешният град – с повече от 1760 икономически субекти от малкия и среден бизнес, с образователни, детски, здравни и социални заведения, с културни институции и възможности за спорт, които раждат шампиони, с решени битови и комунални проблеми и с все по-красива градска среда. Градът е много променен през тези 150 години, но сякаш непроменен остава верният усет на хората да решават проблемите заедно, да преодоляват различия в името на обща кауза, да съграждат един по-добър живот. И в най-острите полемики да надделява разумът. Много истина има в казаното от един виден троянец (акад. Ангел Балевски), когато го запитали „Вие от провинцията ли сте?” – той отговорил: „Не, от Троян!”
Изминалите години говорят и друго – троянци носят дълбоко в сърцето си своя град – когато живеят и работят в него, когато са близо и далече по света. Троян е град, променящ се единствено от устремения дух на хората в трудните далечни времена и в не по-лекия днешен ден.