Среща на тема „Постковидни усложнения и необходимостта от ваксиниране“ се проведе днес в областната администрация. На свое заседание в началото на месеца Областният кризисен щаб по здравеопазване набеляза поредица от мерки за ускоряване на имунизационния процес и обхващане на населението с ваксини срещу ковид-19. Една от мерките е активна регионална медийна кампания за популяризиране възможностите за ваксиниране, като в нея се включат водещи лекари от лечебните заведения в областта. В изпълнение на това решение именно се проведе днешната среща. Участваха зам.-областният управител Милко Недялков, лекарите клиницисти д-р Цветомила Дудевска, специалист по белодробни болести и управител на Белодробната болница в Троян, д-р Румяна Нановска, инфекционист, директор на МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Ловеч, и д-р Емилия Пецева, кардиолог в МБАЛ „Кардиолайф“ и консултант на областната болница в Ловеч. Те споделиха пред журналисти опита си и като лекари, и като пациенти в битката с ковид-19 и призоваха гражданите на Ловешка област да се ваксинират.
Разполагаме с четирите вида ваксини и всеки желаещ има право на избор, за разлика от много други държави, обяви д-р Росица Милчева, и. д. директор на РЗИ – Ловеч. Тя посочи, че област Ловеч вече е в зелената зона с поносим риск от ковид заразяване. Задържа се трайна тенденция за снижение на заболеваемостта и регистриране на единични случаи. Но са сериозни опасенията, че ще бъдем изправени наесен пред нова вълна, тъй като ваксинирането не върви с нужните темпове. С първа доза, което дава известна сигурност, са обхванати 14 048 души от населението в областта над 18 години и 11 766 са с втора доза, тоест 11,6 % са с приключен ваксинационен процес. Преболедувалите в областта са около 5 %, между 5 и 10 % е скритата заболеваемост (нерегистрираните). Така че ситуацията не е удовлетворителна, коментира д-р Милчева, трудно ще стигнем необходимата сигурност за есенния сезон. За да сме спокойни, е нужно нивото ваксинирани да е 60-70 %.
Никой не бива да подценява това заболяване, изтъкнаха лекарите и обясниха, че преболедувалият не е същият човек. Болните постъпват в лечебното заведение с пневмония и дихателна недостатъчност, изразена в различна степен, но голяма част от тях са имали симптоми от почти всички органи и системи. Особено драматично се развивало заболяването при пациентите над 50-годишна възраст с хронични белодробни, сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и други метаболитни нарушения, бъбречни и чернодробни заболявания и това трябва да е една от основните таргетни групи за ваксиниране. Най-тежките усложнения са свързани с белодробна емболия, фатална остра дихателна и сърдечна недостатъчност, както и съдови инциденти, довели до инфаркт и инсулт. При голяма част от болните са наблюдавани стомашно-чревни разстройства, бъбречни кризи и чернодробна дисфункция. При някои заболели е констатиран новопоявил се диабет или тежко декомпенсиране на вече съществуващ, но контролиран до момента диабет – група, която също трябва да бъде обхваната от имунизационния процес.
Лекарите са наблюдавали и отражението на ковид-19 върху мозъка. При част от болните вирусът е довел до неврологични симптоми и заболявания: непоносимо главоболие, с нищо неповлиявано, аносмия (загуба на обоняние), миалгия, полиневропатии. При част от пациентите е констатирана амнезия за престоя им болницата, психични разстройства – тревожност, и дори опити за самоубийство.
При 40 % от пациентите са установени дълготрайни усложнения и влошено качество на живот, както и голяма продължителност на възстановяването – от три до шест месеца след дехоспитализацията, инвалидизация, трайна зависимост от кислород, загубена работоспособност, развитие на хронични заболявания.
От началото на пандемията в МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов“ – Ловеч, са преминали 1059 пациенти, 38 са починали. За година и три месеца в Белодробната болница в Троян са лекувани 971 болни с ковид-19, от които 801 с потвърден идентифициран вирус. Починали са 23-има, а 43-има поради тежки усложнения са преведени в реанимация.
Д-р Цветомила Дудевска:
Доверете се на науката! Няма друго решение! Ваксинирайте се!
Въпреки че изградихме стратегия за диагностика и лечение, която непрекъснато се обновява, остават открити много въпроси и тревогата ни от евентуална нова вълна на пандемията през есента е реална. Освен прилагането на основните противоепидемични мерки в ограничаване и намаляване на разпространението на ковид-19 първичната профилактика е единствено чрез прилагане на ваксини.
Достиженията на медицинската наука в разработването на ваксини срещу SARS-CoV-2 към настоящия момент дадоха възможност на Европейската комисия, след положителна оценка на безопасността, качеството и ефикасността официално да разреши за употреба, на територията на Европейския съюз, четири ваксини срещу COVID-19 – Comirnaty на BioNTech и Pfizer — на 21 декември 2020 г., COVID-19 Vaccine Moderna – на 6 януари 2021 г., COVID-19 Vaccine AstraZenecа – на 29 януари и ваксината на Janssen Pharmaceutica NV — на 11 март 2021 г., с които разполагаме в нашата страна.
Ние, лекарите, отправяме призив за ваксиниране, особено към лицата с повишен риск от тежко протичане на COVID-19 инфекцията – тези с хронични заболявания. Препоръките на експертните съвети по всички терапевтични медицински специалности, обединени в областта на вътрешната медицина, включват:
1. Най-голяма честота на заболяването с умерени, тежки и критични симптоми наблюдаваме сред лицата в активна възраст – между 40 и 70 години. Препоръчително е те да бъдат основна таргетна група за ваксино-профилактика;
2. COVID-19 инфекцията протича тежко и с висок риск от усложнения в повече от 50% при пациенти със сърдечносъдови заболявания (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмно-проводни нарушения, хронична сърдечна недостатъчност); ендокринни и метаболитни заболявания (захарен диабет, метаболитен синдром, затлъстяване и др); хематологични заболявания; хронични бъбречни заболявания, като внимателно трябва да се обсъждат болните в крайна фаза на бъбречна недостатъчност и тези на хрониодиализа, неопластични заболявания. Посочените пациенти поставяме в приоритетни групи за ваксинация;
3. Лицата с хронични белодробни заболявания, които попадат в рисковите групи, трябва да бъдат ваксинирани. Като относителни противопоказания се определят изостряне на заболяването и наличие на дихателна недостатъчност. Абсолютна контраиндикация в тази група е тежка дихателна недостатъчност и зависимост от кислородотерапия. Болните, страдащи от бронхиална астма или ХОББ, които в момента са на инхалативна кортикостероидна терапия трябва да продължат по предписаната им схема своето лечение и могат да бъдат имунизирани.
4. Показани за ваксиниране срещу SARS-CoV-2 са всички пациенти с хронични гастроентерологични и чернодробни заболявания. Приоритетно подлежат на ваксиниране лицата, подложени на имуносупресивно лечение, а именно болни с автоимунни гастро – интестинални заболявания (Улцерозен колит, Болест на Крон), автоимунни чернодробни заболявания (Автоимунен хепатит), както и пациентите с чернодробна трансплантация, поради повишен риск от инфектиране със SARS-CoV-2. Наличието на коморбидност като диабет, хронични белодробни нарушения, затлъстяване, както и възраст над 75 години повишава нивото на приоритизиране. Рискът за субоптимален отговор към ваксините е пренебрежимо нисък. Същото се отнася и за болните с неопластични заболявания на гастроинтестиналния тракт и черния дроб.
5. Алергичните заболявания по принцип не са противопоказание за извършване на имунизация със съществуващите и одобрени от Европейската агенция по лекарствата ваксини на Pfizer/BIontech, Moderna и AstraZeneca. Те се проведени и на хора, страдащи от различни клинични форми на алергична сензибилизация. Единствено хора, които в момента са в изострено състояние на алергичното си заболяване или такива прекарали в миналото тежки алергични реакции или анафилактичен шок към някои лекарства, храни, ужилване от инсекти трябва да бъдат обсъдени за освобождаване от имунизация. Преди поставянето на ваксината всеки, който е имал в миналото някаква форма на алергична реакция – дихателна, кожна, гастроентестинална или друга, трябва да се консултира със своя лекар, за да се вземе информирано решение за целта.
6. При пациентите на поддържаща имуносупресивна терапия (кортикостероиди, химиотерапевтични процедури, биологично активни лекарствени вещества) може да не се отчете търсеният ефект от ваксинацията, поради което е препоръчително в последствие да се направи количествена оценка на изработените антитела;
7. При пациентите с първичен имунен дефицит, напр. хипогамаглобулинемия, независимо от поддържащото лечение, след преболедуване от COVID-19 инфекция, не се установява изграждане на имунитет, което поставя въпроса дали и ваксинацията би имала ефект;
8. Ваксината трябва да се прилага внимателно при лица на поддържаща перорална терапия с директни или индиректни антикоагуланти;
9. Анамнезата за алергия не е противопоказание за поставяне на ваксината, освен в случаите на тежки анафилактични реакции. В кратките листовки и на четирите ваксини са описани начините на действие в тези случаи, както и консултация със специалист;
10. При пациентите преболедували COVID-19 инфекция, с образуване на достатъчно количество IgG антитела, при създаден добър имунен отговор, не трябва да се провежда ваксинация до шестия месец. При проследяване нивото на антителата след този период следва преоценка за последваща ваксинация. Защо е необходимо? Вирусът SARS-Cov-2 има няколко конкретни белтъка в генома си, които потискат нашия имунен отговор. В резултата имунният ни отговор е непълноценен и не можем да изградим достатъчно трайно имунна защита. С ваксинация постигаме много по-високи нива на неутрализиращи антитела. Ваксината съдържа информация за един-единствен белтък – SPIKE протеин. Когато изработваме антитела към него, имунитетът, който се генерира, е с по-висок титър и нива на антитела и той ефективно ни защитава от конкретно този белтък, като възпрепятства влизането на вируса в клетките. В този смисъл ваксинационната стратегия е по-успешна за създаване на групов имунен отговор.