В поредица от четири статии ще прочетете за играчи, които са добре известни за родните фенове, но и такива, които нямат огромен медиен интерес. Селекцията ми предлага интересни футболисти, които според мен биха носили националната фланелка така, както би трябвало – с чест!
След като досега избраните от мен футболисти имаха за цел да пазят и да пречат на съперника да реализира положенията си, е време да се насочим към граденето на голови ситуации и в частност халфовата линия – основата на всеки отбор.
На позицията ляв и десен халф след доста разсъждения прецених, че при всички случаи ще са играчи, които не се подвизават в А група. Все пак там се дава шанс на малко от родните представители. Набляга се на чуждото, а всеки, който дори за миг покаже качества, веднага отпътува. Единственото момче, което ме заинтригува да бъде част от селекцията ми, бе Божидар Краев, който с всяка среща вдига класата си, но тя, нека не се лъжем, е все още за младежката формация на страната ни. Тони Тасев пък от Пирин има още доста път да извърви, за да получи повиквателна за националния отбор. Но нека да не задълбаваме темата, а директно да започнем към своеобразната селекция.
Единственият футболист, който веднага ми изникна още в началото на идеята за тази поредица, бе едно младо, талантливо момче, което е играло срещу най-добрите отбори от Европа в Шампионската лига. Поливалентен футболист, чиято енергия е неизчерпаема – Георги Миланов, разбира се. Позицията, на която според мен той се чувства най-комфортно, е крилото. След като дясното е заето, то за него остава лявото, по което като конуси ще минава противниковия десен бек. Негов „колега“ по дясната част на терена ще бъде един играч, който също много рано напусна родното първенство, но при него нещата не потръгнаха по начина, по който той си представяше. Сега се подвизава в италианската Серия А, а отборът му не е кой знае колко силен – Фрозиноне. Играчът носи името Александър Тонев и също не може да се оплаче от липса на скорост. Голяма при това. А, да – и великолепна техника.
След като отидохме на вълна „играчи, минали през ЦСКА“, веднага се сещам за следващия футболист, който ще заеме място в отбора. Първият от двамата централни полузащитници е „израснал“ в етрополската школа на „Чавдар“. Той е един от най-големите таланти, а първите си стъпки прави под ръководството на грандиозния, неповторимия, уникалния Христо Стоичков. По подобие на Тонев играе в Серия А, но в далеч по-силен отбор, който е с традиции на Ботуша. Ивайло Чочев подобри и физиката си, което бе една от малкото му пробойни. Малко като за нашия стандарт, разбира се.
Последният състезател, изграждащ халфовата линия, е пълна енигма. Никой не знае какво е кондиционното му състояние, загубил ли е от скоростта си, въобще какво се случва с него. Той доскоро не играеше в България, но вече е част от роден клуб. Е, ако трябва да бъдем пунктуални, все още няма записана среща за състава, в който играе под наем. Осмицата на Ботев е вкарвал на Астана на Мъри Стоилов при разгрома с 5:0 насред Бургас, но се подлъга по чужди мениджъри и напусна първенството в посока „Бундеслига“. Изигра обидно малко срещи в Германия, взе участие дори за втория отбор, а сега иска своя реванш, за да покаже на Майнц, че има качества, достойни да играе за тях. Заговори се в последните седмици много за него. Боготворен от феновете на Ботев, изискванията към Тодор идват по естествен начин. Дано да ги оправдае.
Осъзнавам, че включването на Неделев в този състав е „лудо“ и странно, но шансове трябва да се дават както на него, така и на всички перспективни млади футболисти в родината ни. На теория е лесно, но на практика… На практика е далеч по-трудно.
Очаквайте следващата сряда (02 февруари) последната четвърта част от поредицата „Достойните 11 на българския футбол“.
Автор: Калоян Кюркчиев
