Провеждащото се в Хюстън световно първенство по вдигане на тежести (19 ноември – 28 ноември) е поредното за много хора. Една страна, имаща традиции, обаче присъства с неколцина състезатели, при това до 19-годишна възраст. Страна, нямаща представители на Олимпиадата в Пекин през 2008г. поради допинг скандал, а сега – имаща подобни проблеми, можеща да се озове отново далеч от най-големия форум на планетата, провеждащ се на 4 години. А коя е тази страна?
С прискърбие казвам, въпреки че най-вероятно сте се досетили, че това е България. Тази България, която е на трето място в класирането за всички времена на световни първенства в този спорт. А медалите… Те са 224 за 124-годишната история на този спорт. Талантите просто растат на нашата благородна почва и, дори без почти никакво поливане, се появяват на бял свят. Открай време сме държава, имаща борбата, бокса, волейбола и вдигането на тежести за наши „коронни“ номера. Дори и на приключващото първенство, където за съжаление се изправят чуждестранните мъже и жени срещу нашите подрастващи таланти, имаме достойни резултати.
Въпреки всичко и всички, нашите юнаци извоюваха 3 квоти за Олимпиадата в Рио 2016. А старши-треньорът – Иван Иванов, олимпийски шампион от Барселона 1992 г., не изключва възможността към тези 3 мъжки квоти да се добави още една при жените от Европейското първенство следващата година. Българско участие в Рио обаче може и да няма. Ако не спечелим обжалването за хванатите в щаба ни и не платим глобата, която е предвидена от Международната федерация, разбира се.
След първото хващане с допинг(тогава обаче безспорно), останаха без отбор на ОИ в Пекин. При тези обстоятелства тогавашният треньор – Златан Ванев и щангистите Валентин Христов и Боянка Костова решиха да потеглят по нов път, състезавайки се за Азербайджан. Успехите ги достигнаха: бронз на Олимпийските игри в Лондон 2012 и двукратна европейска титла за Христов, а Костова… Тя спечели 2 пъти европейско първенство с екипа на Азербайджан, а преди това за България се окичи със сребро. А преди няколко дена в Хюстън бе черешката на тортата: тя спечели златен медал със СВЕТОВЕН РЕКОРД в дисциплината!
А на награждаването – със сълзи от радост от спечеления трофей или поради защитаването на цветовете на чужд трибагреник, Боянка се качи на върха и чу химна на „своята“ държава… Азербайджан.
Националният ни отбор вече веднъж „възкръсна“ от пепелта, но сега отново е подложен под голям натиск. Този път обаче спасението ще трябва да бъде извоювано, при това два пъти по-трудно.
Да, малка страна сме, но сме с големи традиции в този спорт и НЕ, няма да успеят да ни премахнат от световната карта. Защото сме луди. Защото не се отказваме. Защото ЩЕ претърпим втори Ренесанс, за да чуем отново думите на коментаторите „Всички състезатели приключиха с трите си опита. Само българския състезател още не е направил нито един опит”, както и „В тази дисциплина България е хегемон с 6 поредни европейски титли.“
Надявам се, че все пак справедливостта ще възтържествува и нашите наказани състезатели все пак ще посетят красивия Рио и ще натрият носа на „великите“ сили Китай, Русия, Турция и Иран. Иван Марков, при получена виза за Игрите, гарантира медал на България. А като погледнем следващото поколение… то обира всички медали на европейски и световни първенства. Отново идва златна ера в този спорт. Световни сили, треперете! Българските щанги пак ще са на световно ниво!
Автор: Калоян Кюркчиев