Българската православна църква няма да изпрати делегация до Йерусалим тази година заради конфликта в Близкия изток
Благодатният огън беше измолен от Йерусалимския патриарх Теофил ІІІ в църквата „Възкресение Христово” на Божи гроб.
Всяка година на Велика събота погледите на милиони православни християни се насочват към Храм на Божи гроб – мястото, където според християнската традиция се извършва едно от най-значимите религиозни събития: слизането на Благодатния огън. Това събитие, съхранено през вековете, продължава да бъде едновременно духовен символ, обект на научни хипотези и важен елемент от православната идентичност.
Тази година церемонията се провежда при засилени мерки за сигурност и с ограничен брой посетители. Заради войната с Иран светите места бяха затворени в продължение на 40 дни, но израелските власти ги отвориха в четвъртък.
Най-ранните сведения за Благодатния огън датират още от II век след Христа. Оттогава до днес, в навечерието на всяка Велика събота, Йерусалимският патриарх влиза в кувуклията (пещерата, в която е бил положен Исус Христос) за специална молитва. Смята се, че именно там, по свръхестествен начин, се появява огънят, който в първите минути не пари и не изгаря.
Същност и символика на Благодатния огън
Благодатният огън се възприема от вярващите като видимо проявление на божествената светлина на Христовото Възкресение – светлина, която има дълбоки корени в новозаветната традиция и в свидетелствата на ранните християни. Той се свързва със символиката на победата на живота над смъртта и надеждата за спасение.
Самото явление се определя като „чудото на слизането на Благодатния огън“ – акт, който се случва в навечерието на православния Великден чрез молитвите на Йерусалимски патриарх, духовенството и хилядите поклонници, събрани в храма.
Ритуалът: традиция, строгост и междурелигиозен контрол
Подготовката за събитието започва още в събота сутринта и включва редица строго установени действия:
Параклисът на Божи гроб се проверява щателно за запалителни средства.
Огледът се извършва от представители на мюсюлманската общност в Йерусалим – факт, който подчертава историческия междурелигиозен баланс в града.
Вратите на параклиса се запечатват с пчелен восък, като в процедурата участват духовници от различни християнски деноминации – католическа, арменска и коптска.
Тези действия имат за цел да гарантират прозрачност и да елиминират съмнения за човешка намеса, макар че научното обяснение на явлението остава предмет на дискусии.
След подготовката Йерусалимският патриарх влиза сам в параклиса. В храма настъпва тишина, наситена с очакване. Според традицията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От този огън патриархът запалва снопове от по 33 свещи – символична препратка към земните години на Христос – и ги изнася навън, където вярващите разпространяват светлината.
► Решението на Светия Синод
Заради усложнената обстановка в Близкия изток обаче, тази година българските вярващи ще посрещнат Великден с Благодатния огън, който се съхранява у нас от миналата година. Светият Синод на БПЦ-БП взе решение да не изпраща делегация до Израел, предвид индекса на риск за пътуване „ниво 5”, определен от Министерството на външните работи.
„Предвид продължаващите военни действия в района на Близкия изток и предупреждението за преустановяване на всякакви пътувания, Св. Синод реши да не изпраща делегация до Йерусалим”, се казва в официалното съобщение.
► Къде вярващите могат да получат огъня
Благодатният огън, който се пази в София, може да бъде получен в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил” след 14:00 часа на Велика събота. От духовната власт призоваха православните християни към „усърдна молитва за прекратяване на конфликта в Близкия изток и за мир в Светите земи и навсякъде по света”.