На 23 и 24 септември в гр. Угърчин ще се проведе първия фестивал на трюфела. Любопитни подробности за екзотичната гъба и подробности за събитието може да прочетете в материала на Ганчо Чурков, който публикуваме с разрешението на автора.
Някои кулинарни специалисти твърдят, че трюфелът е храната на боговете. За други е мистичен вкус, който няма заместител. За трети този вид гъба е изискано блюдо, предназначено за най-богатите. Истината е, че днес трюфелът е начин на препитание за десетки хиляди българи, а находища с чудатата гъба изникват дори в домовете на хората.
След края на активния летен сезон за лов на трюфели на 23 и 24 септември община Угърчин, със спомоществувателството на най-големия износител на трюфели у нас Цветозар Мичевски, организира първия в българската история Фестивал на трюфела. Идеята за събитието се ражда спонтанно и постепенно набира скорост, като днес, дни преди откриването, интересът към нетрадиционното мероприятие расте непрестанно.
Демонстрационно приготвяне на всевъзможни ястия с трюфели, гурме специалитети, киноложка изложба и разбира се, демонстрационно търсене на трюфели са само малка част от програмата на двудневния фестивал. Организаторите са поканили родни майстори готвачи, които да покажат изкуство в приготвянето на ястия с трюфели, а „черешката на тортата“ е италиански шеф готвач, който ще издаде тайни на кулинарните шедьоври от Ботуша. Водещ на фестивала ще бъде Наско от БГ Радио. Специални гости на празничната програма ще бъдат Лео и Играта.
В миналото трюфелът е бил храна само за висшата аристокрация. Смятана за един от най-силните афродизиаци, ароматната гъба е присъствала в менюто на владетели като Наполеон Бонапарт. В наши дни може да бъде част от менюто на всеки българин. Макар цената за един килограм да надхвърля 3000 евро, за приготвянето на ястие с трюфели са необходими само 6 г от гъбата. Майсторите кулинари приготвят всевъзможни рецепти както с бял, така и с черен трюфел, като най-традиционни са италианските – паста, пица, ризото и т.н. Не липсват и десерти, гарнирани с екзотичната гъба – бонбони с парченца трюфели, сладолед и дори мед с трюфели.
Историята сочи, че първите експедиции за търсене на трюфели в България датират още от 80-те години на миналия век. Тогава екип на най-голямата компания търговец на този вид гъби идва у нас от Италия за проучване на терените и локализиране на находища. „За жалост лятото е било много горещо – около 40 градуса, а регионът е бил около Сандански, и от високата температура кучетата търсачи са се задушили и това е саботирало мисията – обяснява вещият в бранша Цветозар Мичевски и продължава: – Няколко лета по-късно един женен за българка италианец на име Патрицио Панфили открива първия черен трюфел у нас между Угърчин и Ловеч. Във времето постепенно започва да обучава хора, които да упражняват тази професия и така до днес, когато с този занаят са ангажирани над 10 хиляди души.“
Невероятно звучи, но по думите на Цветозар трюфели има навсякъде, не само в дълбоките горски масиви. Пример за това е находката от 1,3 кг черен трюфел в двора на Радослав от Угърчин, намерена от самия него, докато коси моравата това лято. „Човекът беше открил два-три екземпляра и след като отидохме със специално обучено куче, открихме още над килограм. Този случай не е прецедент. Случвало се е да намираме трюфели в населени места като село Дерманци и в Ловеч – във вътрешността на града“, допълва търговецът.
През пролетта, когато са най-обилните валежи, растежът на черния трюфел е най-интензивен и той се показва на повърхността на почвата, тогава е „ на очи“ (термин на търсачите за наличие на трюфел на повърхността на почвата, видим с просто око – б. а.). Именно когато трюфелът расте с най-бързи темпове, ароматът му е най-слаб и той е негоден за консумация. Затова от бранша са единодушни, че в периода 1 март – 15 май трябва да се въведе забрана за вадене на този вид гъба, защото търсачите много често вадят и малките екземпляри, още „бебета“, не запълват изкопаните дупки и така унищожават мицела и естествената екосистема на гъбата. Освен това браншовиците са категорични, че са необходими и законови промени, които да въведат и курс на обучение за всеки желаещ да стане търсач, преди да се издаде разрешително, по подобие на ловците, за да може да се гарантира съвестно и регламентирано вадене от почвата.
И макар черният летен трюфел да се вижда на око, намирането на бял се оказва далеч по-сложна задача. Той е заровен дълбоко в земята, увит в сложната коренна система на дърветата. „Дълги години се спекулираше, че няма бял трюфел в България, но преди пет-шест години откриха и у нас. Белият трюфел има много по-различен аромат от този на черния. Казват, че италианците ходят за бял трюфел по пълнолуние, за да им е осветена гората. Поверието гласи, че когато луната се напълни и започне да спада, тогава белият най-силно разгръща аромата си. Това лято го видях с очите си. Когато луната излизаше от фаза пълнолуние, количествата рязко се увеличаваха“, споделя 25-годишният Цветозар Мичевски.
Благоприятните месеци за търсене на трюфели у нас са юни, юли и август, а най-богато на ценната гъба е Лудогорието. Дървесните видове, около които най-често се намират трюфели, са липа, бор, габър, дъб и топола. По неофициални данни у нас търсенето на трюфели е начин на препитание на над 10 хиляди души, а съществуват села с население 400-500 души, от които 200 са активни търсачи. „В Италия, която е най-големият консуматор и търговец на трюфели в света, това е традиция от 160 години. Там един активен търсач припечелва между 20 хиляди и 40 хиляди евро на година, като тези стойности се постигат и у нас“, категоричен е Мичевски.
Първият фестивал на трюфела в България е едно добро начало според Цветозар. Той твърди, че макар България да е най-големият износител на този артикул в суров вид в света, няма празник, нито традиции, които да се следват и да предизвикват интерес. „В Италия този тип фестивали са истински фурор. Там хората се забавляват и го превръщат в истинска сензация. За мен е чест, че именно в Угърчин ще се случи първият такъв фестивал в България, и вярвам, че след него ще има много по-голям интерес към този занаят“, подчертава Цветозар Мичевски.
Автор: Ганчо Чурков
