Едно време Тодор Колев пееше: „Как ще ги стигнем американците?“, но истината е, че трябва винаги да пеем за неща, които са по-близки. Нека вземем за пример поляците, които също са славянски народ, и да се запитаме: „Как ще ги стигнем поляците?“. Защото те имат най-важното нещо, което в България отдавна е кът – морал.
Един от най-великите умове на света – полякът Тадеуш Доленга-Мостович, ни е оставил книга, озаглавена „Морал“. Това е разказ за човещината, за надмогване на собствената ни злоба, за опрощението, за извисяването и промяната, но най-вече – за справедливостта.
Питаме се за какъв морал и за каква справедливост се борят инициаторите на подписка в защитата на убиеца на Вили и Марино?
Защото е очевидно, че не е за общочовешкото възприятие. Защото е ясно, че един убиец не може да бъде признат от обществото за невинен. И не, няма да ви кажем неговото име, въпреки че е известно, защото неговото име не заслужава да бъде редом до имената на тези прекрасни деца. Да, българският съд може и да реши, че животът на две деца струва 5 или 10 години затвор, но моралния съд би следвало за цял живот да остави въпросния индивид с клеймото „убиец“, защото е такъв. Този човек напомня за библейския Каин, който не е съжалил за стореното, а е настоявал да бъде предпазен самият той от това, което е извършил.
Е, няма нужда да се притеснява. Оказва се, че в България е пълно с каиновци, които са готови да предадат и „убият“ близките си и със своя страх или със своята глупост да се подписват под съмнителни подписки в подкрепа на още по-съмнителни субекти. Да, субекти! Няма да наричаме човек един убиец и индивид, който дори не съжалява за стореното, а мисли само как да се измъкне от правосъдието.
Защото въпросният е убиец. Той е убил две деца и е ранил трето. Волно или неволно е друга тема. И независимо какво ще каже съдът, клеймото на убиеца вече е на него, защото той е такъв и никакви подписки и адвокатски извъртания няма да променят този факт.
Лошото е, че тези скотове, подписали се в негова защита, дори не могат да осъзнаят грешката си. Защото само липсата на съзнание би могла да бъде причина за някакво елементарно обяснение. Защото, ако си майка, баба, баща, дядо, брат, сестра, чичо, леля, вуйчо, свако или какъвто и да е роднина на едно дете, осъзнаваш колко много го обичаш. Прекрасно разбираш какво означават децата за този свят и проумяваш, че всяко посегателство над тях, дори и най-лекото, би трябвало да се наказва най-сурово. Защото децата са тези, които променят света.
Вили беше написала: „Борете се за мечтите си“. Една от нашите мечти е да има съд, в който убийството да се наказва възможно най-строго.
И за тази мечта ще се борим!
На 30 декември по БНТ беше излъчено обзорно предаване за изминалата 2015 година. В него имаше кратък репортаж за трагедията от Лесидрен. Можете да го видите, като щракнете на тази връзка.
